МОИТЕ ПЪТУВАНИЯ В ЕВРОПА И АФРИКА :: Гневът на Везувий срещу Помпей

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.08.2012 06:42 - Гневът на Везувий срещу Помпей

Автор: krasi46 Категория: Туризъм

Прочетен: 12221 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.03.2015 09:23

В едно от многобройните си пътувания в Италия, след разглеждане на Неапол и вулканът Везувий, се отправихме към Помпей - мъртвият град, отстоящ на около 22 км. от Неапол, в подножието на самия вулкан.
24 август 79 г. е най-съдбовния ден за Помпей, когато намиращия се в близост вулкан Везувий изригва с такава мощ, че тоновете изхвърлена вулканична пепел погребват под себе си 20 000 нищо неподозиращи хора. От тук идва и названието му „Мъртвия град”. Под яростта на вулкана попадат и градовете Херкулан, Стабия, Оплонтис, Левкопетра, Таурания, Тора, Коза и Сора.

Историците твърдят, че Везувий е коварен съсед още през 1800 г. пр.н.е., когато е унищожил поселенията на най-древните жители на Апенините. От 79 г. до ХVII век той изригва осем пъти. През 1631 г. поток от лава залива цялата околност и разрушава няколко селища. Най-апокалиптични обаче са картините, които описват свидетели на катастрофата през 1794 г. Три дни земята се люлеела като лодка в бурно море. След това последвал страшен подземен удар. От вулкана се разнесъл трясък, напомнящ рев на водопад, който пада в бездънна пропаст. До слуха на жителите стигали страховити звуци. Хората се скрили в черквите, а от кратера потекли реки от лава. Тогава цялото 18-хилядно население на Торе дел Греко хукнало към морето, но дори водата не била в състояние да спре огнената стихия. Огънят се плъзгал по повърхността и морето кипяло като врящ казан. Изригването продължило 10 дни. От 1631 г. до днес Везувий е давал воля на гнева си 20 пъти. Височината на вулкана се променя след всяко изригване и днес е 1277 м. Кратерът е с диаметър 600 м и е дълбок 300 м. Безспорно първата реакция на пътешественика, избрал да посети Помпей, е да вдигне поглед към Везувий. Най-обичайният въпрос, който задават хората тук, е дали от кратера не излизат кълба дим. Облаците над върха често подхранват тази илюзия. Усещането за витаеща опасност се прокрадва и у най-непредубедения посетител. А срещата с някогашния космополитен град създава чувството за едно истинско пътуване 20 века назад.

Преди да изригне вулканът, птиците спряли да пеят, а от близките гори започнали да излизат диви зверове. Конете и добитъкът проявявали неестествено безпокойство, но хората предпочитали да се занимават с делничните си грижи, вместо да се отдават на мрачни предчувствия. По-умните предвидливо напуснали града. В ранната утрин на 24 август 79 г. над кратера се издигнал облак с необичайна форма. През нощта вулканът забълвал пепел, която покрила околността. Земята се разтреперила от непрекъснати подземни трусове. Тогава още не било късно да се избяга, но малцина се решили. На следващия ден от кратера започнали да изригват потоци камъни и пепел и сивият облак закрил слънцето. След това Везувий започнал да бълва лава, а вятърът отнесъл отровните газове към Помпей. Така всички, потърсили убежище по домовете си, загинали от ужасяваща смърт, задушавайки се от серните изпарения. 18 часа продължил зловещият гняв на Везувий. Дим, пламъци и пари залели околността. Помпей потънал под слоеве вулканична пепел, която на места достигала 25 м. На този мрачен 25 август загинали над 2000 души.
Екскурзоводите упорито опитват да разсеят дълбоко загнездилата се у туристите заблуда, че Помпей е бил залят от неспирни потоци лава. Те търпеливо обясняват, че лавата не е достигнала дотук и единствената причина за трагичната участ на града са вулканичният прах и отровните изпарения. Историците са категорични, че въпреки ужасяващите размери на бедствието само тези, които са проявили пагубна привързаност към домовете и ценните си вещи, не са успели да се спасят. Когато в средата на ХVIII в. археолозите започват да вадят вкаменените тела, те с изненада установяват, че повечето от жертвите стискат в ръцете си златни предмети и

Днес повече от половината от сградите в някогашния Помпей са разкрити и отворени за любопитния посетител. 65 хектара от оригиналното селище са притегателен център за тълпи от туристи. Откритията на археолозите надминават и най-смелите очаквания. Изпод земята изниква град с внушителни размери, кръгла структура и защитен от каменна стена, дълга 3120 м, с 11 кули и 7 градски врати. В центъра е правоъгълният форум, ограден с колони. Тук е кипял търговският, политическият и религиозният живот на Помпей. На това място се намират храмът на Аполон, храмът на Юпитер, курията, общинският съвет, покритият пазар, съдът. В южната част на града е известният Триъгълен форум с дорийски храм от VI в. пр.н.е. Запазени са останките от два театъра, амфитеатър за 20 000 зрители, където са се провеждали гладиаторските боеве, три обществени бани, които са били основно място за социални контакти. Градът разполагал с водопроводна система, високи тротоари, пешеходни преходи, канавки за оттичане на водата в дъждовни дни, специални места, където жителите са оставяли мулетата и каруците си, и десетки фонтани, захранвани с подземни тръби. В селището живеели хора от 43 народности, говорещи 30 езика.
Безспорно най-атрактивни за посетителя са множеството публични домове.
Историците твърдят, че главното развлечение в града били именно тези заведения. Те привличали гости от цялата римска империя. А обитателките им имали славата на най-красивите жени в държавата. Може би най-интересното тук са мозайките и рисунките по стените. Те изобразяват дръзки сцени, но според изследователите някои от тях имат висока художествена стойност. От запазените еротични стенописи, ясно може да се разберат дори имената на жените, които предлагали сексуалните услуги и цената, която клиентите трябвало да заплатят. Днес, в т.нар. Градина на бегълците, на показ са 17 отливки, направени от кухините, останали от телата на вкаменените жители на Помпей. Сред тях могат да се видят дори, хора, застинали в любовни пози. Изучаващите нравите от онази епоха са категорични, че платената любов в града никога не е носела отпечатъка на отблъскваща търговия с плът, а винаги е имала статут на изкуство, покровителствано от многобройните си почитатели.
Днес пътешественикът може да влезе в домовете на някогашните помпейци. на богатите са двуетажни, с вътрешни дворове, фонтани, тераси и колони и някога са притежавали зали, богато украсени с мозайки, фрески и статуи. Сред най-колоритните къщи е тази на танцуващия Фавн. Наречена е така заради намерена в нея статуя на Фавн. Забележителна е с уникалната си мозайка, пресъздаваща битката на Александър Велики с персийския цар Дарий.

Помпей е уникален и единствен в света, даващ възможност на всеки посетител да се пренесе в живота на жителите на един град, увековечен по катастрофален начин. Към днешна дата археолозите са прекратили мащабните проучвания на територията на Помпей и са насочили вниманието си към реконструиране, документиране и предпазване от разрушения на откритото.
Размерите на града са наистина внушителни и около две трети от него вече са напълно изровени от пепелта. 65 хектара са отворени за обществеността, където повече от половината постройки са възстановени изцяло.Застиналата огнена лава съхранява изпепеления Помпей непокътнат до наши дни, не само по отношение на сградите, но също така и по отношение на съдържанието вътре в къщите и магазините, като предоставя абсолютно завладяваща картина на тогавашния ежедневен живот. Всичко това заслужава да се види, а вие можете да видите и един художествен филм за Помпей "Паоследният ден на Помпей", както и няколко клипа.