МАЛКО ИЗВЕСТНО ЗА СТАЛИН...

 

Партийните историци, описващи първото изгнание на Сталин, непрекъснато повтаряха, сякаш копирайки: „В дългите зимни нощи, когато семейство Литвинцеви заспиваха, Сталин тихо пали малка лампа и седи дълго време над книгите ...“ Но нито един от тях не обяснява, що за литература е чел и не казва и дума за съдържанието и. Е, какви ли книги може да притжава една неграмотна селянка? Каква би могла да бъде библиотеката в „градчето на петте кръчми“?
Скуката и любопитството подтикват революционера да хване първата книга. И тогава...Джугашвили неволно разбра какво би се случило с марксисткото движение в Русия, ако царското правителство се държи спрямо него по същия начин, както към старообрядците по времето на патриарх Никон. Колко от тях биха били смели и упорити неговите интелигентни другари, ако вместо изгнание с издръжка за сметка на съкровищниците на империята са били изселвани, насичани на парчета и изгаряни живи? Той дори поклаща глава, прогонвайки ярката картина на клади, огнища с нежежен клещи, колела за чупене на кости и други инструменти за „идеологически дискусии”...
Но, въпреки тоталния геноцид старообрядците все още са се биели. Сосо бил очарован от монасите-войни, манастирите-крепости и оръжейни работилници, чиито отличителни белези, както се оказва са били известни в цяла Европа. Толкова за забраната за носене на оръжие от духовниците! Оказва се, че не от незапомнени времена и не за всеки от тях...Било е в националната история и е различно от официалната. И това е логично. Пересвет и Ослябя, артилеристи от Троицата, затворниците на Соловки, са усвоили сериозни военни умения. „Чернецките полкове“ на Сергий Радонежски изобщо не са метафора и алегория. Тогава му става ясно, защо в цялата империя в продължение на 300 години е пламтяла истинска гражданска война, която не е приключила и до днес. Тя просто видимо изчезва, както пламъкът изчезва, след като е изчерпал горимия материал, въпреки че непоносимата топлина все още идва от горещите въглени.
Младият революционер е поразен от броя на поданиците на Руската империя, които открито, или тайно са се придържали към стария обред. Цифрите от официалното държавно преброяване на два процента за староверците въобще не съвпадали с реалността.
Ако в Европа религиозният разкол доведе до промени на държавните граници, подобно на войните на католиците в Полша и протестантите в Германия, то в Руската империя и триумфалните победители, и неунищожените победени се озоваха на една и съща територия, под един покрив. В рамките на обединената империя се появява огромна протестираща експлозивна маса, считаща правителството и църквата за представители на колонизаторите. Изгонени от земята си, но избягали от унищожение и изгнание, старообрядците се втурнаха в онези области на дейност, на които останалите поданици на империята не обърнаха внимание. Староверците на Попов създават търговските и промишлени династии. Те съставляват гръбнака на пролетариата.
Джугашвили решава да запази за себе си неочакваните открития за религиозните корени на руската работническа класа. Първо, за да не бъде осмиван от старши другари, като изследовател на „опиума за народа“, и второ, като тайна, чието притежание може да бъде полезно за самия него. Той, като истински нелегален революционер, трябва да има свои собствени козове в ръкава си, за да ги използва в подходящия момент ...Ще го направи през 1924 г., в смъртоносна битка за власт с бившите си съратници.
Целият живот на Сталин е борба за оцеляване във войната с колективния Запад. Апотеозът е поражението на фашизма и отчаян следвоенен опит да се избегне ядрена война с англосаксонците. Това щеше да е достатъчно, за да успокои и най-придирчивия перфекционист, но той дори не мислеше за мир, той виждаше израждането на партийните велможи, той усещаше номенклатурната заплаха, която поглъща страната победител отвътре, той се опитваше да предотврати катастрофата, задаваща се отвътре.
В края на живота си той се мята между другарите си по оръжие, увещаваше, заплашваше, оплакваше се: „В нашето ръководство има малко неспокойни хора... Има такива хора, които ако се чувстват добре, тогава смятат, че всички са добре...”.
Историята е училище, което трябва да посещаваш, дори и да не ти се занимава с нея. Уроците, преподавани в него, трябва да бъдат внимателно поднесени, усърдно натъпкани в главите и е по-добре да не се повтарят грешките от нея. Въпреки че ... можете да не правите всичко това, ако не се интересувате от резултата.

 

 

Като ценител на историята и човек, който е изгубил не един час от живота си в изучаване на митове, легенди и оставени писмени "паметници", извън професията, мога да напиша, че горното е много лайт "изследване" на "мустака". Ето ти едно от най-незначителните стихотворения на "младия" Сталин
Ходил он от дома к дому,
Стучась у чужих дверей,
Со старым дубовым пандури,
С нехитрою песней своей.
А в песне его, а в песне –
Как солнечный блеск чиста,
Звучала великая правда,
Возвышенная мечта.
Сердца, превращенные в камень,
Заставить биться сумел,
У многих будил он разум,
Дремавший в глубокой тьме.
Но вместо величья славы
Люди его земли
Отверженному отраву
В чаше преподнесли.
Сказали ему: “Проклятый,
Пей, осуши до дна...
И песня твоя чужда нам,
И правда твоя не нужна!”
Иверия. 1895. № 218 (превод от груз. език).
Сталин на 18-20 години, поради "разминаване" в датите на раждане с поне година.
Та, стихчето не е нещо особено, дори е преведено от специалисти в годините между 1930-1953. Първи "учител" на Сталин, за който самият той не е искал да се говори е Гурджиев, а това си е чиста мистика. На лице е един свръх самообразоващ се човек в лицето на Сталин, преминал през първокачествени школи от онова време, нищо, че е син на перачка(жена без професия, която под напора на събитията се опитва да изхрани детето си и да му даде старт в живота) и алкохолизиран обущар. До днес е в ход легендата, че Сталин чете бързо и качествено по около 200 страници всякакъв текст, извън "задължителните" държавни текстове, свързани с управлението на СССР. Връщаме се на интелекта на Сталин и обема мозък, който има в главата си - той е изтеглен и се знае, че тежи 1.234 кг., а на Ленин (болен от сифилис с всички изменения от болестта 1.204 кг. Този грамаж не предполага особени заложби в попрището жизнено. Ленин не е "спечелил" и едно дело в кратките месеци, когато се е правил на адвокат, а Сталин не е работил нищо, освен престъпник, доносник на охранката и разбира се и двамата са били "революционери"... Един обикновен ден на Сталин, започва около 14 часа, работа с държавата до към 00.00 часа, малка пиянка с другари, която може и да започне от 22 часа и четене поне 2 часа, 2 часа филми, предимство имат американските, но цялата съветска продукция също е гледана "лично" от другаря Сталин и как беше 10-ти отдел на НКВД.

Смята се, че баща му е бил пътуващ търговец.Факт е , че той не е бил алчен и крадлив като днешните евреи. Отхвърлил е и господството на долара, както прави днес Путин.