Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2016 13:57 - До Италия и обратно с велосипед. Част 3 (последна)
Автор: gergoff Категория: Туризъм   
Прочетен: 7660 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 08.11.2016 15:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                 Ден 21-ви


  Планът за деня бе да подмина Фоджа, около 140 км. Толкова не съм карал този преход. За първи път си нося боклука 43 километра и за първи път виждам заключващи се кофи за боклук. Няколко наконтени в колоездачни екипчета чичовци, с маркови велосипеди, побелели коси и мустаци се изравниха с мен, като единият ме заговори. Беше им интересно от къде съм, къде съм бил и накъде отивам. Над седемдесетгодишни бяха, но изглеждаха впечатляващо.
  Вече минах 44 километра от Васто, когато видях табела, че ми остават 70 км. до Фоджа. Тъкмо, когато по моите изчисления трябваше да наближавам и да ми остават едва 14 километра насреща нова табела-оставащите км. станаха 28. Стиснах зъби, споменавайки някои роднини на ония с табелите, минах 26-27 от тях и пак изненада: до фоджата остават 8. Нямах вода, нямах кола, нямах никакви течности, а и нямаше нито от къде да си купя, нито да си налея. От Термоли насам пълна пустош! Без попътни градове и магазини, но с тонове боклуци край пътя и много изоставени сгради. Но пък имаше стотици жрици на любовта. А италианците се скъсваха да им спират! Но мен ме гонеше жажда, а по целия път, над 1000 километра до този момент, нито една крайпътна чешма. Най-накрая влязох в града, минах през Пени маркет и си взех четири литра вода, от които изпих почти веднага литър и половина, както и една кола.

image

  Питах в града за нормален път за Барлета, но всички ме изкарваха на един, който ми приличаше на суперстрада, с четири ленти и мантинела между тях, но имаше платно, около метър, сякаш за колоездачи, а и табели с ограничение за скоростта на 90 км. Точно като за мен. Гледам, че този ден не съм снимал нищо, но предвид минатите километри е разбираемо.
  Дълго време гледах подобни кактуси край пътя, но този ми се стори най-подходящ за снимка-беше цъфнал:

image
  Вечерта, щом започна да се смрачава, излязох от главния път и направих бивак край Орта нова. Утре, ако всичко е наред, трябва да стигна Бари и да отпътувам с ферибота за Албания. От Пени-то си бях взел бира, страхотни рибни консерви, които ще потърся и в България, направих си записките и си легнах.

Ден 21-ви в цифри:
-148,37
-15,08 ср. скорост
-41,53 макс. скорост
-474 м. полож. денивелация



                                                       Ден 22-ри

  Отново ранно потегляне преди изгрева. Гроздобер е. Хубаво е, че асмите, под които бях опънал бивака, бяха обрани. Макар по италианско време да нямаше 7 часа по лозята кипеше усърден труд. А при нас май вече виното е готово, тук още гроздето не са си обрали. Излязох на пътя, като отново се огледах за забранителни табели-нямаше. Чак не ми се вярваше как на такъв път не са вдигнали скоростта и не са поставили ограничения! Успокоих се, щом видях и други велосипедисти. Явно този път не съм се излъгал, но предпочетох целия ден да карам със светлоотразителната жилетка, за всеки случай. Все пак десетина шофьори ми изсвириха грубо, явно смятайки, че не трябва да съм тук, но в различни интервали от време край мен минаха две коли на карабинери и два полицейски такива и не ми казаха нищо.
  Километрите вървяха бързо и в ранния следобед бях в Бари.

image

  Имаше табели за пристанището и лесно се ориентирах. Там ме насочиха към терминала за заминаване, но се оказа, че билетите за моя ферибот не се продават тук и трябваше да се върна два километра назад. Купих си билет за 40 евро и зачаках, оказа се, че корабът тръгва в 22 часа. Щракнах някоя снимка през това време:

image

image

  Уплътнявах си времето с бръснене, пране на някоя дрешка, бъфа и ръкавиците и ядох най-гадния сандвич, за който платих 4 евро. В заведението помолих да заредя телефона си, но ми отказаха. Продавачът беше типичен италианец, постоянно викаше, свиреше, но най-вече ме подразни, като си изплю дъвката на пешеходната алея, а кофата бе на по-малко от метър от него. Чакайки реших да сметна какво съм минал като километри само в Италия-1236 за 11 дни. Като цяло тази държава няма как да ми стане любима. Неуредиците с табелите, които ме вкараха в излишни разправии и неприятни емоции, боклуците край пътя, шумните и некултурни италианци, а шофьорите са същите като нашите-не им пречи да минават на червено, да "секат" кръговите и да спират където си поискат.
  На пристанището се запознах с Лука и Жоти, французи, тръгнали на двегодишно пътешествие с велосипеди. Заедно се настанихме в една от залите на ферибота, опънахме си шалтетата, вечеряхме и си легнахме. Останалите пътници, които нямаха каюти, се свиваха по седалките.

image

image
 
Ден 22-ри в цифри:
-117,58 км.
-17 км. средна скорост
-30,81 макс. скорост
-313 м. полож денивелация

 


                                                               Ден 23-ти  


  Пътуването с ферибота мина без проблеми, само дето закъсня с тръгването с час и половина. С французите си лафихме до късно, големи са сладури, сутринта на Лука не му се ставаше. Излязох на палубата и повече от час гледах морето, наближаващата Албания и планините, през които предполагах, че ще трябва да карам.

image

image

image

image

image

  Още с пристигането в Дурас разбрах, че комуникацията и карането няма да са леки. Албанците си карат по техни, не точно правила, но всеки си има собствено виждане за шофирането. Имах чувството, че винаги едната им ръка е на клаксона. Много е тежко положението, никакъв толеранс към съседното ППС.
  Кратка разходка из Дурас, голяма цигания ми се стори. Масово спираха и уринираха кой където свари, само се позавъртаха лекичко, да не е баш към хората. Това мъжете, де. Навсякъде имаше амбулантни търговци, като на една сергия можеше да се намери всичко: мляко, цигари, телефони....

image

image

  Закусих стабилно-две закуски и голям айран за едно евро, по-евтино дори от България и тръгнах към Тирана. Имах чувството, че градът започна 10-15 километра преди табелата. Озеленено, с улично осветление и чисто, поддържано. Видях един надпис, който ми се стори познат и.....изненада-българското знаме.

image

  Малко по-напред настигнах Армандо, 70-годишен пътешественик, който от 24 години обикаля света. Предната вечер се засякохме на терминала в Бари, но не беше особено словоохотлив, но тук се разприказва. Разказа ми за произхода си-италиански, но живеел в Германия и като се пенсионирал започнал дългото си пътуване. Помоли ме да изпратя мейл на сина му, че всичко с него е наред, защото не носел телефон, таблет или джи-пи-ес.

image

  Имах чувтсвото, че леко ме качи на черешата, защото го бях видял до информационната будка да зарежда някаква джаджа, много приличаща на смартфон, но му обещах и по-късно пратих мейла.
   В Тирана се опитах да намеря хостел, но беше трудна задача, дори и говорещите английски не знаеха да има. Знам, че се бях зарекъл да не спя повече в хостели, но нямах друга алтернатива, най-евтиният хотел беше 20 евро. Реших да потърся интернет и Макдоналдс-никой не знаеше какво е това. Ясно, няма Макдоналдс. Накрая видях момче и момиче, с леко хипарски вид, които знаеха къде има хостел и дори момчето, което беше с колело, ме придружи до там. Така попаднах в дома на Илир, който ще ви покажа малко по-късно.За 10 евро получаваш легло, обща баня и закуска, но това ми бе достатъчно. Настаних се, изкъпах се и изпрах всичко, което беше за пране и излязох на разходка пеша. Колелото остана заключено в двора.
  Тирана е хубав град, с много красив център. По принцип досега, като се кажеше Албания, аз си представях някаква талибанска държава със забулени жени. Нищо общо. Не видях повече бурки, отколкото можеш да срещнеш в центъра на София за същото време, макар че населението на Албания е 95% мюсюлманско, според интернет. А младите жени и мъже не изглеждаха по-различно от италианските.
  Малко снимки от Тирана:

image
 
image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

  Позволих си да седна в заведение, да хапна шишчета, едното беше свинско, изпих и една бира, а докато се разхождах изядох и един сладолед. Истински пир си спретнах. На кораба не пих бира, заради цената-3 евро малката. Голяма нямаше.
  Градът е хубав, но шофьорите ми взеха акъла, същите, че и май по-зле от тези в Дурас. По тротоарите караха мотопеди, а по велоалеите големи мотори и един чопър видях. Вечерта си взех две бири "Тирана", доста по-горчива е от нашите. Утре вечер, ако съм в Албания още, ще пия Елбар, често виждах да я рекламират край пътя.

image

  Порових в интернет, малко разговори през Вайбър(в Албания, както и в другите държави, които не са в евросъюза, цената е 6,99 лева на минута) и си легнах.


Ден 23-ти в цифри:
-46,11 км.
-12,79 ср. скорост
-28,69 макс. скорост
-186 м. полож. денивелация


                                                           Ден 24-ти



  Сутринта слязох в кухнята, закуската беше готова. Макар да беше компле и да можех да си сложа колкото исках, аз си взех само толкова, колкото да се нахраня, без да прекалявам. Яйце, сирене, два вида сладко, масло, черен хляб и чай, е много вкусно беше. След това се разходих да направя някоя снимка на хостела.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

  Как да го нарека......артистичен, може би. Не е за хора, обичащи лукса. Вечерта в градината се бяха събрали почти всички гости, а те представляваха различна смесица народности.
  До излизането от Тирана пътят беше равен.
Това е снимка на онова, за което ви разказвах предния ден-десетина километра след града съм:

image
  След като свърши равният участък започна едно 20-ина километрово изкачване, но край пътя беше красиво.

image

  След дългото качване почна едно спускане и хоп-тунел! Пак изненада. И имаше знак, че е забранено за велосипедисти и пешеходци! Само дето бях нагоре в планината, без алтернативен маршрут. Реших, че ще се приближа да го видя и тогава ще мисля какво да правя. Надявах се да е къс, но и тук греда-2620 метра пишеше на табелата. Приближих още малко, представяйки си как спирам някой камион и се моля да ме превози през тунела, но се оказа, че има тротоар широк един метър. Сложих тапите в ушите, да не ми бучат колите и подкарах по тротоара. Толкова добра аспирация и така добре осветен беше, че не усетих никакво притеснение през тези почти три километра, а беше и спускане. Такъв тунел в България няма, а като гледам скоро няма и да има! След тунела нова изненада-пътят станал магистрала! След десет километра и тя свърши и пак си стана нормален път, но проблемът, който забелязах още в Тирана, че имам със задната гума или капла се задълбочаваше и калодката(накладката) все повече опираше в каплата. Не успях да установя откъде идва и реших в Елбасан да потърся майстор.

image

  Така попаднах на Фламур, който не разбираше нищо от това, което му говорех и само повтаряше-проблем. Оказа се, че наистина е проблем, каплата беше спукана. Два часа и нещо отнеха на албанеца да я смени и напасне спиците, а през това време аз хапвах, пийвах кола и се чудех как се е случило, при положение, че карах доста внимателно.

image

image

image

image

  Дадох му някой лев повече, но това не му попречи да си изпроси още две евро. Талибанска му работа. Тръгнах от Елбасан и пак се почна качвания и спускания и десетина километра след града усетих, че задницата ми е нестабилна. Оказа се спукана гума, но пак отвътре. Фламур я беше пренапомпил. Смених я, но заради каплата и гумата варианта да спя край Охридското езеро отпадна. Слънцето скоро щеше да залезе и реших да търся място за бивак и тогава, край някакво село, отстрани на магазина към мен се спуснаха три кучета. Нищо особено, случва се понякога и по няколко пъти на ден. Слязох от колелото и те се отдръпнаха, но в момента, в който се качих, едното се спусна и едвам успях да си дръпна крака, преди да го захапе. Наведох се, взех един камък и замерих помияра, но той подгони камъка и започна да го хапе. Ясно, няма да се разберем со кротце, ще трябва и кютек. Извадих спрея, качих се пак на колелото и онова се спусна. Изпразних половината флакон в муцуната му и най-накрая, с квичане, изчезна в шубраците. Другите също не ги видях повече, а албанците, излезли пред магазина да гледат сеир, се заливаха от смях. Покарах още десетина километра, през които, въпреки неприятните случки, често спирах да снимам.

image

image

image

image

image

image

image

image

   Намерих място за бивак и тъкмо разпънах палатката и минаха някакви момчета, но нищо не казаха, аз също. Влязох вътре, изпих предварително закупените бири "Елбар", хапнах и заспах.

image

Ден 24-ти в цифри:
-90,24 км.
-12,86 ср. скорост
-46,86 макс. скорост
-1098 положителна денивелация



                                                         Ден 25-ти


   Събрах бивака и потеглих към Македония.

image

   Знаех, че ме очаква сериозен баир до границата, оказа се, че съм само на 20 км. от нея. Пътьом щракнах някакъв паметник, посветен на освобождението на Албания.

image

image

  Преди голямото изкачване(стрелката сочи реклама на бирата "Елбар" на хълма.

image

image

image

  Вече минах покрай рекламата и тя постепенно остана ниско долу. Беше мрачно, ръмеше, но беше красиво.

image

image

  Известните на всички, минавали оттук, картечни гнезда:

image

image

  С наближаването на границата се откри гледка към мъгливото Охридско езеро:

image

image

image

  Влязох в Македония и се отправих към град Струга.

image

  Кратка разходка из града, от където си купих карта на държавата, след което седнах в едно заведение, гладен за нещо готвено. Поръчах си шкембе чорба и мусака. Шкембе чорбата беше повече като крем супа, не ти носят оцет с чесън и лют пипер, а мусаката си беше картофена манджа с телешко. Една снимка в центъра и потеглих към Кичево.

image

  Бях решил да подмина Кичево и да спя някъде около него, но след Струга заваля силен дъжд и се скрих под една спирка. Стоях около два часа, после спря и дори се показа слънцето, но през целия ден температурата не надвиши 9 градуса. След 20-ина километра пак заваля, но реших да продължа, като облека якето. В началото бе добре, после спуках гума. Стъмваше се, валеше, нямаше къде да се скрия да я направя. Реших да използвам един авариен спрей, който пазех за такава ситуация. Нищо не се случи, цялата пяна излезе през вентила. Бутайки колелото забелязах работници край пътя, строящи новата магистрала. Слязох 500 метра през калта до тях, но те се оказаха китайци! Естествено, как не се сетих, че в страната, майка на цивилизацията, работниците ще са китайци! Лошото бе, че не знаеха майчиния си македонски език. И английски не знаеха. Само вдигаха рамене и ме подминаваха. В такава ситуация не вървеше да остана там и реших, че няма начин някъде наблизо да няма спирка, навес, подходящо място за бивак, заведение или мотел. Започна някакъв проход, дъждът се усили и якето ме предаде. Постепенно ставах все по-мокър, стъмни се, а аз бутах по някакъв баир. Пет километра нагоре, после спускане. За кратко дъждът спря, край пътя някакви мъже се суетяха край закъсала кола и ми казаха, че има мотел наблизо. Не работеше. До мотела гледам постройки, кипи живот. Отидох да попитам за друг наблизо, пак китайци. Продължих по пътя и след общо 12 километра тикане и псуване в сумрака забелязвам някаква барака. Хора, това беше най-прекрасното място на света, което можеше да се появи в този момент. Нямаше врата, прозорец също. Опънах простора и палатката, намятах мокрите дрехи на въжето и облякох единствената ми суха дреха-тънката термо блуза. Нямах бира, но повече ми се искаше една ракия да имах под ръка, уви-нямаше. Беше ми останало някакво ядене от предния ден, вечерях, изпих два аспирина и час и нещо слушах бушуващата навън гръмотевична буря. Аз бях на сухо, увит в спалния чувал. После умората си каза думата и съм заспал.



Ден 25-ти в цифри:
-90,83 км.(12 от които бутане)
-10,7 ср. скорост
-38 км. макс. скорост
-1187 м. полож денивелация



 

                                                                            Ден 26-ти


   Станах към 8, българско време. Някакво слънце се опитваше да се покаже, но беше много студено. Сухите ми дрехи бяха силно ограничени-термо комплекта, долнището на анцуга, една тънка колоездачна тениска и хавлията. Всичко останало бе мокро, маратонките също. Даже и джапанки нямах, бях ги загубил по пътя в Албания, пропускайки да ги прикрепя добре към багажа. Нямах и сухи чорапи, а и да имах веднага щяха да се намокрят в подгизналите маратонки. Нещо трябваше да се жертва, шалтето и спалния чувал не ставаха, оставаше ми само една алтернатива-чаршафът, с който застилах самонадувния дюшек, за да не ми запарва в жегата. Нарязах го половината и си направих някакво подобие на партенки, но четворни. Така обух маратонките, отвсякъде стърчаха парцали, но не ме интересуваше. Шапката и бъфа също бяха вир-вода, та от останалата част на жертвения чаршаф си спретнах нещо като забрадка ли, що ли! Залепих гумата, получи се лепенка върху лепенка, но се надявах да издържи до Кичево. Другата се оказа, че е скъсана до вентила и я изхвърлих.

image

image

image

image

image

  Оказа се, че съм само на 10 километра от Кичево. Не че имаше някакво значение, де. Стъпалата ме боляха, от набиването вчера по асфалта и натисках педалите със средната част на ходилото. В началото на града питах един човек-Любче, както после ми каза, че се казва, за сервиз за велосипеди. Той се обади на някой и ме заведе, както се оказа, до гаража на шефа на полицията, който има точно сервиз за колелета. Купих си гума и пак на път. Едно знаме, естествено, не македонско:

image

  И нещо, дето ми приличаше на гробище, ама така и не разбрах какво е:

image

   Малко след Кичево ме спряха полицаи, беше им интересно от къде и за къде пътувам. Стоях десетина минути при тях, някак си искаха да им кажа, че Албания много ми е харесала, но ги разочаровах. След това отново спуках гума, сложих новата и смело продължих, но започнаха едни баири, албанските пасти да ядат. В един момент имах чувството, че сме само аз и македонските богове, покровители на Великите македонски планини.

image

image

image

image

image

image

  Изкачих Стража, на табелата пишеше 1215 метра, а температурата бе 8 градуса. пропуснах да спомена, че карах срещу силен вятър, но това имаше добра страна, якето и другата ми горна дреха изсъхнаха. Следваше дълго спускане до Гостивар, като от 1215 м.н.в. слязох на 500 м.н.в., а температурата бе 14 градуса. След  Гостивар, следвайки табелите, се оказа, че излизам на пункт за Тол-такси. Магистрала, така да се каже. Приближих се до кабинката, мацката ми каза да минавам, само камерата да не ме снимала и да карам. Ок, щом разрешаваш. Само дето тази магистрала няма аварийно платно! Никой обаче, не ми изсвири или направи забележка. На Тетово влязох в града да потърся хапване и бира. Оказа се, че малките магазини не продават никакъв алкохол, само в "Рамстор" имало. Отидох в "Рамстор"-а,  три вида бира, 4-5 вида твърд алкохол, а от 200-грамките само един вид и то ракия. Купих някои неща и към Скопие. Тъкмо излязох на магистралата, на пункта пак никакъв проблем, и ме спряха полицаи. Отново. Мислех, че тия вече ще ме разкарат, но не, и на тях им беше интересно какъв съм, що съм и къде отивам. Загубиха ми още 10-15 минути и накрая казаха:
  -Айде, вози.
  Покарах още малко и край Групчин, мисля, опънах бивака, край бивш мотел.

image


Ден 26-ти в цифри:
-95,54 км.
-13,93 ср. скорост
-46,95 макс. скорост
-699 м. полож денивелация





    
                                                                 Ден 27-ми


   Мотелът май все още работеше, сутринта имаше паркирани коли отпред, но предната вечер нямаше никой. Побързах да се изнеса, преди да са ме видели. Времето беше мрачно, сякаш всеки момент ще завали.

image

  Отбих се в Скопие, а над града едно слънце, естествено :) Разходих се, доста пари се наливат в този град.

image

image

image

image

  Нещо строят на хълма, на втората снимка съм го снимал с максимално приближаване:

image

image

  Някаква традиция си създават, по целия мост има закачени катинари:

image

image

image

  Мостът със статуите на видните македонски интелектуалци:

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

  След разходката из най-великата столица седнах да хапна в "Мекиците от Стража". На Стража, дето минах предния ден, имаше също такова заведение. Сериозно хапване беше.

image

  Докато седях в заведението размислих. Имах някаква идея да остана да спя в Скопие, но предпочетох да отхвърля малко километри и да си намаля усилието следващия ден. Отчитам го като добър избор. На картата видях, че има някакъв пряк път през Арачиново, а и да не карам по магистралата. Бая баир излезе, но в Арачиново си купих дъждобран. За следващия ден даваха дъжд.
  Карал съм и край цигански махали, но такива олигофрени, като тия, дето обитават околностите на Скопие няма. Хлапета ме обиждаха, шофьори се изравняваха с мен и натискаха клаксоните пронизително, а от някои коли се подаваха тъпанари и се правеха, че искат да ме бутнат. А може и наистина да са искали!. Мнението ми за македонците рязко слезе до най-ниската възможна граница-прост народ. От едната крайност, да ги отдалечат от българите, са ги тласнали в другата-поалбанчили са ги. На едно македонско знаме се падат 100 албански. Видях едно единствено българско и то беше обърнато наопаки. Всяка махала от десет къщи има джамия. Това, което в предишните дни отчетох като пропуск, че нямам българския флаг, сега имах за плюс, имах чувството, че и бой мога да ям заради него. Тук-там някой ме поздравяваше приятелски, но на общия фон олигофрени, това бяха пренебрежимо малко хора.
  Исках да направя 110 километра, но след Куманово забелязах, че задната гума нещо играе. Спрях да погледна, външната се беше разбортирала(излязла извън каплата). Продължих до безопасно място, бях на едни завои и точно преди правия участък пак спадна. Спрях на една спирка, разглобих я, залепих и монтирах отново и пак мека. Айде пак, спадаше откъм новата лепенка, явно не я бях сложил точно по средата. Още една лепенка върху другата, монтаж и този път беше ок, но загубих около час. Стъмваше се, а бях далеч от желаните километри. Точно, когато направих 100 се оказах до една къща с кошара. Питах човека къде мога да си опъна палатката и той ми показа един новостроящ се ресторант с огромна веранда. Каза, че е на брат му и няма проблем да нощувам там, имало дори дивани под навеса. Ако беше топло нямаше да разпъвам палатката, но очаквах температурата да падне доста нощес. Къщата се пазеше от едно 2-3 месечно куче, което много ми се зарадва и си разделих вечерята с него


Ден 27-ми в цифри:
-101 км.
-13,66 ср. скорост
-41,9 макс. скорост
-881 м. полож денивелация




  


                                                        Ден 28-ми (последен)



  Заспах, но след час се събудих от някакъв странен шум. Погледнах, кучето дъвчеше някаква обувка на по-малко от метър от главата ми. В първия момент си помислих, че е добарало моите маратонките, но се успокоих, щом видях, че подметката на играчката му е бяла. Излязох, изритах я в близкия трап и отново си легнах, но не можех да заспя, притеснявах се да не отвлече и да се заиграе с моите единствени обувки и ги вързах високо между двата слоя на палатката. Тъкмо да заспивам и пак шум. Излизам, това си намерило празна консервена кутия и я търкаляше из верандата. Разкарах и нея, скарах му се, палето се свря под дивана и най-накрая имах спокойствие. Събуждах се няколко пъти, бях легнал на каменен под, скапаното шалте беше спаднало, естествено, и не ми беше особено удобно, но въпреки това сутринта се чувствах отпочинал. През нощта валя, но като станах само ръмеше. Докато оправя багажа в палатката изкарах велокомпютъра отвън, да видя колко градуса е. Сгънах спалния чувал и шалтето и чувам как кучето радостно излая и пак нещо започна да трака. Изтръпнах, като си представих какво може да е. Поглеждам, компютърчето го няма, онова го захапало и върти опашка. Изтичах бос навън, хванах го за козината, то се опита да ме ухапе, но поне изпусна ценната ми вещ. За щастие не бе успяло да я повреди и с облекчение си отдъхнах.
  Оправянето на багажа и случката ме загряха, макар да бе около осем градуса и се приготвих да тръгвам. Пипнах гумата, беше малко поспаднала. Напомпих я и реших, ако има проблем на Крива паланка да търся решение. Облякох дъждобрана и светлоотразителната жилетка, минах край къщата на Мирче, така се казваше един вид домакинът ми, помахах му и продължих. 40 километра нямаше проблеми с гумата и по стар български обичай сметнах, че когато едно нещо работи то не трябва да се пипа. Грешка! Тъкмо подминах паланката и пак на капла, задната, разбира се. Направих я с последната си лепенка, по мои сметки до Гюешево ми оставаха 10-15 километра. Вече истински се надявах да няма повече изненади.

image

  Откакто тръгнах беше само изкачване, а силният и студен насрещен вятър изобщо не ми помагаше. На тази снимка може да се види накъде се веят знамената, но моята посока е наобратно.

image

  Пак изкачвах великите македонски планини, 10-ина километра преди самия пункт започва Деде баир, който е, в по-голямата си част, със 6-7% наклон.  Пъплех нагоре с 5-6 километра в час, а температурата постоянно спадаше. Пълзейки стигнах обвитата ни в мъгла граница, само дето сняг не беше заваляло.

image

image

image

  И македонските, и българските митничари ме извикаха да мина пред опашката от автомобили. Не че беше дълга, на македонската имаше три коли, а на българската шест, но направиха жест за мен в тоя студ. А и бях потен от катеренето. Разпитваха ме, шегуваха се, че ще ме затрупа снега и минах в нашенско. В тоалетната на границата се преоблякох, следваше кратко спускане до Гюешево и тук, аз така си го представях, трябваше да свърши моето приключение. Виждах се как влизам в гарата, купувам си билет за следващия влак и сядам да чакам в кафето, колкото е необходимо. 
  -Няма влак за София.-попари надеждите ми служителят.
  -Сериозно?!-невярващо питам аз.
  -Да. Има чак утре сутринта. Вариантът ти е от Кюстендил, в 18:04.
  -Колко километра са до Кюстендил?
  -20. Нищо не са, пък и е само спускане.
  Нищо не ми оставаше, освен разочарован да тръгна за столицата на черешите. Тоя-мислех си аз-явно никога не е карал колело. В началото положителната ми денивелация скочи с още около 150 метра.
  Колко са 20 километра?
  Когато карам около София за удоволствие са нищо, но когато си минал 3000 километра в последните дни; валял те е дъжд; брулил те е студен вятър; карал си по баир последните 60-ина километра; гумата ти се пука, неразбираемо защо, а ти, от собствената си глупост си останал без нито една лепенка; облякъл си последните си сухи дрехи с идеята, че с тях ще пътуваш, а в момента пак започва да вали и температурата е 8 градуса...... 20 километра са страшно много. Много са, особено ако 12 км. преди Кюстендил пак спукаш гума. Дорева ми се. Исках да седна и да заплача като малко дете, но нямаше да се получи, не съм плакал от детството си, а и нямаше да ми помогне. Тръгнах по пътя отчаян, мокър и уморен и в този момент, като мираж, от мъглата изплуваха четири силуета на велопътешественици. Не можех да повярвам на очите си, в това време, на този път.... Оказаха се турци, тръгнали за Гърция през София и македония. Обясних какъв ми е проблемът, хората дори искаха да ми помогнат със смяната, но им казах, че сам ще се справя. Оставиха ми не една, а десет лепенки, ръкувахме се приятелски и се разделихме. Залепих и тази, и другата гума, вече не знаех какво ме очаква. Напомпих, монтирах и тук наистина започна дългото спускане-смразяващо и дъждовно. Чак до гарата в Кюстендил, където на 200 м. от нея, веригата отказа да се върти. Вече не ме интересуваше. Забутах го, купих си билет и вестник, с който увих мокрите си крака, вместо чорапи. Хапнах два кроасана и се наливах с чай, докато дойде влакът, където видях, че гумата пак е мека. Техническите детайли и причини оставих за уточняване в София. 
  На гарата ме чакаха Марто и Дианка, натоварихме колелото и багажа и към вкъщи. Взех един топъл душ и хайде на масата. По едно време Вилка нещо ми шепне, но в първия момент не можах да разбера какво:
  -Ноктите-казва ми тя.
  Поглеждам си ръцете, под ноктите черно, ръцете и те със следи от смазката на веригата, чудна картинка. Въпреки не особено опрятния ми вид продължих да се храня и споделям преживяванията си, за личната хигиена щях да се погрижа по-късно. Време щеше да има достатъчно. 


Ден 28-ми в цифри:
-79,24 км.
-12 км. средна скорост
-43,51 макс. скорост
-1170 м. полож денивелация






                                                                     ЕПИЛОГ
  

  Пътешествието завърши. Пишейки тези редове ми е малко тъжно от този факт, но това ме кара да мечтая за следващото. През изминалия почти месец имаше и трудни, и приятни моменти, но всичко бе в рамките на приключението. Изминах почти три хиляди километра за 28 дни. Срещах интересни хора, посетих интресни, а и важни за мен места. Най-хубавата държава, по пътя ми, бе Словения. Чисто, подредено, с толерантни шофьори. Дълбоко съм разочарован от македония. Това не е държава. Това е сбирка, по точно хайка с преобладаващо нискоинтелигентни същества! Сигурно има и хубави хора, които са готови да ти помогнат, като Любче и Мирче, но те ще изчезнат. Простотията е превзела тази държавица. Политиците са постигнали целта си! Забравете романтизма, македонците не са българи и не искат да бъдат. Най-вероятно ще станат част от Албания, ако не териториално, то чрез "самоосъзнало се" и самоопределящо се като такова албанско население.
  В Италия е трудно за каране, особено за човек непознаващ пътищата, но не съжалявам, че бях там. Хърватия ме изненада приятно, пак бих отишъл. В Белград също, за дълги разходки в парка.

  Благодаря на Бобан, за топлото посрещане в Сърбия и времето, което ми отдели. На Денис, за камерафона, с който направих прилични снимки, вече знам какъв ще е следващият ми телефон. Благодаря на Вилка, за съпорта по телефона през цялото време и всичко, което прави за мен. Благодаря на Марто и Найден, които изказаха готовност да ме приберат от всяка точка по маршрута ми, ако нещо се объркаше. На Дани, който ме изпрати и пазеше колелото пред съда и на Венци, той си знае защо. Благодарности към всички приятели, които ми се обаждаха, пишеха и се интересуваха как съм. Специално на теб, Кате от Сопот.


Пътешествието в цифри:
-28 дни
-2946,56 километра
-13 902 м. положителна денивелация
-21 нощувки на палатка, една на ферибота, две в къмпинг и две в хостели
-340 Евро обща сума разходи, от които 40 за ферибот, 20-ина за карти на държавите и 20-ина за магнитчета


         ПРИКЛЮЧЕНИЕТО СВЪРШИ, НО ПРИКЛЮЧЕНИЯТА ПРОДЪЛЖАВАТ!













                                                    




Гласувай:
4



1. mar866 - ...
19.10.2016 15:12
А аз благодаря на теб за прекрасния пътепис и за това, че ме направи съпричастна към пътуването ти. Поклон!
цитирай
2. gergoff - А аз благодаря на теб за прекрасния ...
20.10.2016 20:21
mar866 написа:
А аз благодаря на теб за прекрасния пътепис и за това, че ме направи съпричастна към пътуването ти. Поклон!


Благодаря за хубавите думи. Само един човек да е харесал и оценил написаното пак си заслужава неколкодневните ми бледи творчески напъни. Благодаря още веднъж.
цитирай
3. mar866 - ...
25.10.2016 15:25
Все се каня да те питам, този Поли не ти ли подари поне една бутилка за колекцията? Каква реклама му направи само - видях, че си е сложил снимката ви в сайта си.
цитирай
4. gergoff - За Поли
25.10.2016 21:03
Якопо Поли беше наистина изненадан. Като казвам изненадан може би трябва да напиша изненадан с главни букви, за да се добие истинска представа за самата ситуация, но няма как да предам емоцията, нито моята, нито неговата. В един момент даже се замислих дали разбира какво му казвам, че и аз съм, макар и в доста по-скромен мащаб, също колекционер. Споменах му, че имам негова ракия, донесена ми от Щатите, дори му показах коя. Не съм се надявал на подарък, аз колекционирам основно български, но имам 5-6, а може и повече, италиански. Дори да не се е сетил не го приемам като неуважение, не е длъжен. В случая бе важно какво аз изпитвам, останалото е от второстепенно и третостепенно значение.
цитирай
5. mar866 - ...
30.10.2016 16:20
Това, че си пропътувал толкова километри на колело, само за да видиш музея и фабриката му, считай, че ще го разказва и показва докато е жив. То мен ме впечатли, та що остава за италианец;)))
В еуфорияте не се е сетил за ракията или не е разбрал, че си колекционер, иначе не са неблагодарни.
цитирай
6. qweasdzxc - Браво!
30.10.2016 21:51
Поздравления, чудесно пътешествие, и много добре си го описал и снимал! Регистрирах се изключително за да те поздравя, още си спомням преди време бях чел пак твой хубав материал за обиколката на България, познах, че си ти по 2те бири:).

Продължавай все така, стилът ти на пътуване и писане е заразяващ за по-обикновените колоездачи, нещо си като Петър Саган на велотуризма, т.е. положителен и ентусиазиращ пример за подражание, комбинирано с отдаденост, непринуденост и скромност. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gergoff
Категория: Туризъм
Прочетен: 130695
Постинги: 14
Коментари: 24
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031