Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2015 07:15 - ГОДЕЧКАТА КААЗА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3822 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 07.07.2015 06:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                         ГОДЕЧКАТА  КААЗА –

 

     ОТ  ТУРСКОТО  ИГО  ПРЕЗ  ОСВОБОЖДЕНИЕТО  И  ВОЙНАТА СЛЕД НЕГО, 

     СТОПАНСКИЯТ ВЪЗХОД  В  КРАЯ  НА  ІХХ  И  НАЧАЛОТО  НА ХХ  ВЕК,  

     КАТО ЖЕРТВЕН  АГНЕЦ   НА  ВЕЛИКИТЕ  СИЛИ  СЛЕД  ПСВ  И  МЯСТО  ЗА  ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ  НА  КОМИНТЕРНОВЦИТЕ ПРЕДИ  МЕТЕЖА  ИМ  В ИСПАНИЯ, 

     КАТО  ЖЕРТВА НА СЪВЕТСКИЯ КОМУНИЗЪМ  И  НА ПСЕВДОДЕМОКРАЦИЯТА.

 

image

Едно от езерата на Годеч. Зад него се вижда планината Видлич.

image



image

image

Чий ли ще да е силуетът върху тази римска чешма?

image



image

                      Разбоишкият манастир

image


image

                            Чепърлянският манастир

image


image

           Откъде напридойдоха тук толкоз цигани?

image

            Три момета, българки на бъдещето

image

Блоците в центъра на Годеч се обитават от все повече цигани.

image


image

Кой ли етнос простира така по блоковете на Годеч?

image

Гетото ни е съвсем пресно, още нямаме вода...

image

Щом не идва кола, а се разчита на автобуса до София - лошо за момичето.

image

Гето Автогарата. Ромлидер от Пазарджик следи как върви бизнеса тук.

image

Май това ще остане от Годеч/ко/ съвсем наскоро...

    Въведение:

    Твърде сходни са съдбите на Трънската и Годечката каази. Може би Годечката все пок има едно предимство - великите сили откъснаха половината от територията й само от едната й страна, докато при Трънската бяха отнети две трети от територията й от двете страни на град Трън, като по този начин останките от каазата му замязаха на клин, над който и под който великите сили щракнаха два планински капана за откъснатото от родината си българско население, отредено му от тях да измре по домовете си. Ако някой прочете статията ми за Трънската кааза добре е да потърси в интерент населените места, които описах. Каквото написах никога няма да го има в учебниците по история, защото фактите се преиначават – те са срам за България!/, но аз казвам, заслужен, и съм написал в статията си за Трън защо. Подобно е и положението с Годечката кааза, за която сега ще пиша от позицията на българин, любител краевед и турист, упознал цялата нейна територия, предоставена й от Берлинския конгрес през лятото на 1878 г. Целта на този конгрес е била да се предотврати разширяването на империята на Русия на юг и да се предотврати включването на България в тази империя, както стана със страните от Кавказкия регион, а Русия получи в замя на руско-турската война - населената с румънски етнос Молдова. Англичаните искаха с решение на този конгрес да откъснат Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и да намалят територията на България, която според Сан Стефанския мирен договор считаха, че не отговаря на техните интереси на Балканите. Англичаните успяват напълно в това, което искат от Берлинския договор. Пострадавша в най-значителна степен е България, която освен осакатена от към територии и население е и разпокъсана на части с различни управления.

    Стотиците години след този конгрес е ясно, че той бе несправедлив най-вече спрямо нас, но може би пък и да сме си заслужавали, защото толкоз години след него най-много покрепници за същата тази линия на откъсване на региони и население от Украйна, провеждана сега от Путин  се пръкнаха в България. Те не само го подкрепят като негови хибридни войници от социалните мрежи, но и се радват за всеки убит украински войник, загинал за целостта на родината си. С такива хора в държавата ни, такива и предателите. Въвеждам няколко тага за по интелигентните с подобен случай в новата история на Балканите: Сърбия, Требча, Косово.

    Като човек, имаш картата на България в главата си, ще подчертая, че въпреки осакатяванеето на България от към население и територии, все пак в предоставената ни територия, макар и административно разпокъсана, за да отговаря на интересите на англичаните /б. м. боклуците/, има и някакво чувство за отговорност към хората в нея -  да могат те да се сношават те по всички възможни начини през цялата година въпреки трудните планински условия в страната, определяйки границите й така, че хората от планините да имат излаз към полето с едно голямо изключение обаче -  Беломорието под Родопите, където са били зимните пасища на родопчани и от което е зависел техният поминък. При Ньойския договор подлеците щракват зимни капани, заложени да измре в тях откъснатото от родината си българско население и да преминат нте след години в чуждо владение „чисти”.  Аз описах тези капани в Трънско, сега ще опиша и тези в Годечко. В никой учебник по история тези неща не са написани, но тези дребни „дела” на големите световни сили и най-вече на Англия показват не само отношението им към нас, българите, но и морала им. Заради техните иинтереси те подло планират да измре от студ по домовете си българското нтаселение, придадено към чуждата страна за да премине територията му към нея етнически прочистена, не признават цели държави и ги придават към други /Кюрдистан/, създават държави които никога не могат да бъдат държави за да ги ползват като ябълка на раздора в определени региони /Македония/, толерират мюсюлманските държави за сметка на християнските с цел да ги противопоставят / Турция/, отнемат  територии от чужди държави, считани за стратегически за тях  - остров Кипър, наричан непотопяемият самолетоносач , а по-късно и островите Малвински, които териториално и по всички линии са принадлежни към Аржентина, най-културната южноамериканска държава. И там английски интереси – залежи на петрол, риболов, военна база. Списъкът е дълъг, но и ние сме в него като потърпевши, бити на полето на дипломацията, без дори да имаме представител на Берлинския конгрес. А на Ньойския сме имали представител, с „право” да подпише решенията му или ако не великите сили – добрите във ВСВ ще  започнат срещу нас, лошите, отново военни действия.

 

    А сега по същество:

    Твърде голяма е площтта на Годечката каза, ще я опиша доколкото мога като започна с Годечкото корито, което наподобява в голяма степен Чепинското корито в Родорите със воите седем населени места.

    За град Годеч хората от града казват, че е разположен в Годечката планина, но самите те не знаят що е това Годечка планина, а твърдението им не е точно - градът е разположен  на последните скатове на Малкия понор - планина, известна с името Манастирище. Тази планина е била в миналото християнски култов център, който турците през ІVХ век унищожават. От Годеч надолу по течението на реките Нишава и Височица пък е имало скални манастири, някои съхранени до днес. Уточнявам, че в Годечко се намира село Гинци, чиито майстори каменорезбари са изработили хиляди оброчни и гробни кръстове, архитектурни шедьоври със съответните български и християнски символи, показващи етническата принадлежност на хората от този край. Разположението на Годеч в района на такъв християнски център е причина около него да има твърде много манастири и оброчища.

   Името Годечка планина хората вменяват на планината Видлич, която е по десния бряг на р. Нишава. Писал съм за тази планина, тя е разклонение от вр. Ком, което се ограничава от долините на реките Височица и Нишава и свършва чак след Пирот. По скатовете на Видлич има много годечки села, ще ги опиша после всичките, като всяко от тях има по нещо уникално. А сега за Годечкото корито:

    То е заградено от планините Чепън, Манастирище и Видлич. От към махала Трап в коритото идва реката Нишава, сега с малък дебит, защото водата й е отклонена към каскада Петрохан. Махалата Трап е била доста важно място за римляните, построили през нея римски път, който се ползва до днес, а до него в близост до автогарата на Годеч чучури римска чешма, също ползвана до днес. Населените места, разположени в дъното на Годечкото корито са: с. Шума, гр. Годеч, Букоровци, Туден, Каленовци, Беренде и Разбоище, броят им отговаря на тези в Чепинското корито. По скатовете на планините около това Годечко корито обаче има още много села, започвам с тези по Видлич: Равна,  Ропот, Голеш, Станянци, Връдловци, Мазгош, Бребевница, Протопопинци, Смиловци, Радейна, Височки Одровци, Чепърлянци, Бачище, Липинци, Беренде извор, Беренде и още. По Чепън също има много села – Реката, Връбница, Лопушна, Мургаш, Прекръсте и др.

    По тези населени места са живели животновъди, но те са имали възможност да ползват и богатите земи на това поле, които макар и с доста високо надморско ниво са плодородни и богати на вода за напояване. Голяма част от населените места се намират във въртопи, такова е напр. село Каленовци, а известно е, че в областта на въртопите почвата е най-дебела и богата. Климатът тук разрешава да се отглеждат овце, от които е идвала сухата пара на хората по тези места, но и крави и други домашни животни, напр. прасета, защото тук стават и зърнени култури.  Природата тук като благодатно място за живеене далеч надвишава суровите условия на Трън, където е полюсът на студа в България, а през лятото – на горещините. Доказателство за това са асмите в дворовете на хората. Ако гроздето тук рядко узрява, то поне асмите не измръзват.

    Сега ще опиша долинитее на реките в Годечката кааза и покрай които или по планините над тях са били разположени населените места. Започвам с реката Височица.

    Тя извира от вр. Ком, като има два големи притока – река Сребърна и река Височица. Река Сребърна е имала по течението си късове самородно сребро и от там идва името й. Под вр. Сребрен имаше рудник за сребро, но мутра го купи за един лев със задълженита и го закри. Ромовете от Монтанско и Годеч го разкостиха. Малко след сливането на тези реки следва първото село, Комщица. Това е типично животновъдно село, с безкрайни пасища над него, букови гори, вода, а над селото има останка от скален манастир. Под вр. Ком имаше говедарник, като на такова красиво място няма нито един планински хотел в България. И там се развъртяха мутри, купиха говедарника, друга мутра си купи цял понор при с. Гинци и го огради – първият частен понор в България. Жесток грабеж беше след 1989 г, той продължава и сега, въвеждам таг, грабежът КТБ.

    При с. Комщица се влива река, идваща от с. Губеш, разположено на северен скат на Видлич. Като местоположение това село няма аналог по красота никъде другаде по Видлич. Малко след събирането на двете реки следва доста голямото село Смолча, разположено на дъното на един много обширен въртоп. Преди селото река Височица се извива и навлиза между планините Видлич и Балкана, като ще остане между тях чак до с. Темщица.

     Последното село в българската част на Годечката кааза според Ньойския договор – Бърля, бе наричано до скоро Селото зад мрежите, защото то бе в клеона. Това местоположение на селото прогони хората от него. Буквално на метри от него е съседното село Горни Криводол, от което слиза доста голяма река. То обаче е в Западните покрайнини. След Ньойския договор границата бе преместена от рида Бабин зуб, спускащ се от вр. Миджур по рида, спускащ се от вр. Сребрен, в края на който са селата близнаци Бърля и Горни Криводол. 3000 кв. км. българска територия ни бяха отнети от „добрите” през ПСВ.

    Долината на река Височица се разширява, поради което в нея има много място за ниви, градини, а над тези села по Балкана пасищата и водата са за милиони овце. Съвсем на близо до Горни Криводол е Долни Криводол, а малко по далеч на ската на Видлич е село Вълковия, разположено на доста неудобно място. По течението на р. Височица следват още три села, всичките тръгнали към смъртта си – Балев дол, Изатовци и Бракьовци. В Българя има още едно село с име Бракьовци, няма да го пропусна, както няма да пропусна и подпробности за някои от тези села, макар всичките да са с по нещо интересно от историята и с природата си.

   Първата голяма река, която се влива в р. Височица е река Сенокоска. Тя извира изпод вр. Мучибаба, висок към 1900 м. Нагоре по реката първото село се казва Каменица, като името идва от кариерите му, където са добивани каменни плочи. Такива има по два и повече кв. м. а местата, където са добивани са много специфични. Второто село е Сенокос, като природа изключително красиво. Долината му е много обширна и съперничи по този хоказател дори на тази на село Топли Дол. В селото се събират три долини на реки, по всяка от тях нагоре към билото на Балкана се отправя римски път. Левият римски път минава покрай внушителен водопад, а вторият е доста широк и се отправя към вр. Сребрен, ще се върна на тази тема.

    Село Бракьовци е в близост до Видлич, като римският път от с. Смиловци до това село е бил единствената пътна връзка между селата по двете долини на реките Височица и Нишава.

   Следващото село е Славиня, над което има врело /карстов извор/ и ждрело. През това село също преминава римски път от с. Славиня, но преодоляващ много голяма денивелация. Той  се изкачва нагоре за с. Росомач, после прехвърля планината и слиза в с. Дълги Дел.

   Село Славиня има голряма църква, която се руши. Тук са останали само стари хора, те нямат дори водоснабдяване. Пълна трагедия е да видиш превит възрстен човек да крачи едва-едва с пластмасова бутилка за вода към карстовия извор в центъра на селото. От това село имам силен емоционален спомен – хората ме предупредиха, да не преминавам по римския път до Смиловци, защото там има вуци. Нали се правя на много смел, тръгнах в дивотията, но след два часа път нагоре чух вълци да разкъсват някакво животно край пътя. Веднага се върнах, но пък попаднах на нещо още по-опасно – съвсем прясно мечо лайно, отфекалено докато съм вървял нагоре. За един ден две опастности ми се разминаха, не приех риск за трета. Прави бяха хората, които казаха, че вълци са изяли кучетата и магаретата им, да се пазя и че дивите животни вече не живеят по планината, а обсаждат селата с надежда да изровят картофи от някоя нива /свините/ или да отмъкнат в шубраците магаре /вълците/. Този процес протича и в градовете на България, но малко се различава – в околностите им никнат като гъби гета, но не за четириноги.

   Следва една от най-големите реки, приток на р. Височица, Дойкинската. Тя се влива в р. Височица при с. Височка Ржана. Мисля, че Дойкинската река е с по-голям дебит от река Височка, както река Тъжа от река Тунджа. Нагоре по р. Височица следва с. Врелото, където има карстов извор, не по-малък по дебит от нашия Клептуза. В тази местност се събират две реки – Дойкинската със селата покрай нея Бърлог и Дойкинци и Йеловишката река със село Йеловицаа. И по двете долина преминава първокласен изцяло запазен римски път, който се прехвърля съответно в с. Копиловци и в с. Дива Слатина.

    Надолу по теченето на р. Височица остава само още едно село преди на изхода от долината да се появи ждрело, запазило целостта си до днес. Страхотиите му са такива, че римляните са направили два пътя от двете му страни високо в планината над ждрелото. Това ждрело щраква капана на хората в долната част на долината на р. Височица, замислен от Великите сили с цел тяхното подло изтребване – в студения зимен капан, затворени от едната страна с непроходимо ждрело, а от другата към Годеч – с граница. И в предишния си постинг за Трън писах за такъв капан, там той е още по-жесток. Троловете на Путин няма да са доволниш от мен, но те не са компетентни по темата. Те пишат за пари или от свое име поместват чужди целеви статии. Аз пък съм компетентен, но не работя за пари по тази тема. Как не станах любимец на маркспутинките в социалните мрежи или на кимченуновете, все на първа щяха да кесят постингите ми, защото в тях има доста интерересни неща. Ама на бодлива крава Господ рога не дава.

    Уточнявам, че селата около най-голямото село Смиловци, които са близо до Годеч се намират в един огромен въртоп и естествената им връзка е била през с. Мазгош към Годеч. Има и други  опции, но тази е най-кратката. След щракването на границата, достъпът на тези села до Годеч е преустановен. Хората трябва да се изкачват за да излезат от въртопа, после да се спускат продължително, за да достигнат до Цариброд. Учудващо е, че българите по тези места не са измряли в този снежен капан около тях за нерадост на англичаните /б. м. боклуците/. Голяма част от наследниците им са живи до днес и очакват присъединяването си към Българпия отново след изминаването на 100 години от прекарването на т. н. наказателна граница, целяща да накаже лошите в ПСВ, отнемайки части от територията им ведно с целокупното българско население в тях.

   Продължавам с още села, които след Ньойския договор са останали в България. Това е село Гинци, а също и с. Бракьовци, което се състои от разселили се там селяни на Гинци – оженили се млади без разрешението на родителите си. Друго Годечко село тук е Бучин проход, както и с. Въртоп, чиято друга половина е в землището на с. Церецел. Към Годеч принадлежат и селата Манастирище и Завдовци-север, както и селата във въртопа при с. Раниславци – Цръклевци, Василовци, Голямо и Мало Малово, Раяновци.

    Ще се спра на някои от тези села, макар всичките да са много интересни:

    Село Прекръсте е близо до седловината Прекръсте и носи нейното име. Това е входът за Годечкото корито от към Драгоман. Изходът му към с. Губеш пък е при седловината Разкръсте. Има някаква връзка от историята вероятно. Отбелязвам, че околностите на с. Губеш са най-красивите по цялата Видлич планина, която започва от вр. Ком, разделя реките Височица и Нишава и достига до реката Темщица.

    Интересно място е годечкият квартал Трап, през който преминава римски път, ползван до днес. В Центъра на селото главната улица ползва трасето на римския път.

   Друг интересен квартал на Годеч е Равна, горе на висока тераса над Годеч. До него достига широк римски път, сега обслужващ военното поделение над него, от който се отделя тесен стратегически път за карстовите извори над селото, където той се губи.

   Най-богати като землища са селата Букоровци, Туден, Връбница, Каленовци, Беренде, Шума, гр. Годеч и Разбойна.  Тези села са били най-богатите в района преди текезесирането му по съветски образец.  Много красива е и природата около тези села. Тук районът е много специфичен и не всеки може да оцени красотата му. Софиянци считат вече  Годечко за деветата дупка на кавала…

    Природните условия в Годечкото корито са благоприятни за обитаване и от животновъди и от земеделци. Тук зими не че няма, защото надморската хвисочина е към 800 м, но да се застои студен въздух както в Трън тук не може - той слиза по долината на р. Нишава към Калотина и Драгоман, където е по-студено през зимата откокото тук в спуканото към Калотина Годечко корито. Полюсът на студа в Годечко е долината на р. Височица, заградена от две високи планини и от ждрелото между тях при с. Ръсовци. 

     Стопанските връзки на Годеч с главния му град, София, са били почти целогодишни. Годеч е бил средищен пазарен център за всички села около него, започвайки от Бракьовци и Раниславци та чак до с. Ръсовци, отделечено на около 40 км. от него. Днес пазарът в Годеч продължава да функционира всяка сряда, но вместо бартер или купуване на стоки, които животновъдите не могат да си произведат, на него цигани продават турски или китайски стоки.

   Годечкото корито освен, че е плодородно и се напоява добре  - реки слизат към него от Видлич, от Манастирище, от Чепън, от Балкана и се събират в река Нишава. На времето тези при природни условия, съчетани с планините оборски тор са били важен фактор в замогването на хората по тези места.

    Тъй като Годечката кааза е в близост до планината Манастирище -  християнски култов център от миналото, в нея има много останали християнски обекти. Манастири има в с. Щума, малко сред Годеч, под с. Разбоище, при с. Туден има троен манастир. Манастир има над с. Смиловци, преди него - при с. Височки Одровци и до Смиловските езера. Останки от манастири също има на много места, цитирам само тази над с. Голеш, за другите съм писал. Два грамадни каменни кръста водят натам, а където е бил манастирът днес има парче борова гора с подържан безимен гроб в нея. Във всяко село има църква. Оброците по този край са изкючително много, напр. в селата Бребевница и Радейна има по 14 оброка, а оброчни кръстове има на много места. Те са специфични и ако тази специфика се  познава, по нея лесно се откриват местата на тези оброчни кръстове. В блога си имам доста неща за тези кръстове, сега ще посоча само, че преминавайки край тях правя някаква връзка стях и ги откривам съвсем лесно. Във всичките села около Годеч има оброци, най-много са те в село Голеш. По-малко, но също много са те в селата Ропот, Горни и Долни Криводол, много има в село Сенокос, но и по Височка Ржана, покрай пътя, по нивите и ливадите. Като гледам как са съхранявали тези християнски символи, на първо място по неверие поставям селата Голеш и Сенокос. В Голеш с кръстове са правили огради на гробищата, същото и в село Сенокос, но в с. Сенокос има огромни два почупени кръста за да ползват техните вертикални части за закачане на вратите на гробищата, и двете „колони” - висооки над два метра. Каква свещенна простота са притежавали тези, строшили оброчните кръстове, че и дупки пробили в тях. Човек с най-малкото религиозно чувство в себе си никога не би посегнал на такава светиня. Дори защото това е каменен отломък тежащ тонове, докаран с волски товарни каруци чак от с. Гинци през планината, а за да го направи майстора вероятно се е трудил поне 2 години.

   По Годечко има и скални манастири от миналото, за които съм чувал, че са от времето на богомилите. Под с. Разбоище има такъв манастир, при с. Ръсовци – също, а под с. Ръсовци има скален манастирски комплекс, наричан „Владикин прозорец”.

   Лошото с оброците е, че от България в Западните покрайнини се прехвърлят иманяри, които със затотърсач търсят злато около кръстовете. При случаите, когато някой е поставил златна монета под кръста в памет на скъп овек, иманярите изкопават кръста, като има сручаи той е да бъде счупван. Огромен кръст на оброчището над с. Горни Криводол е катурнат, за да изровят нещо изпод него. Само кран може да го изправи обратно – огромно нещо. Заради тези набези на иманярите от България хората в Западните покрайнини гледат подозрително на всеки човек, посещаващ техния край, неппавейки разлика между добронамерен човек и блуждаещ ром.

   Римските пътища през Годечко са много, но те свършват наблизо, на изток след Искъра. През самият Годеч преминава римски път, слизащ от Петрохан и преминаващ през с. Гинци. Друг римски път през махала Трап се изкачва на Видлич и се спуска в най-големия понор на планината, Губешкия. Римски път преминава през седловината, свързвала някога Губеш и Комщица. Друг римски път движи по селата под Чепън и до с. Лопушна имо дори римска чешма, ползвана до днес. Отгоре по Чепън движи друг римски рът, в който се вливат други от двете страни на планината. Римската магистрала Виа Долороса идва от с. Радейна и се изкачва в с. Бачище, после се спуска в с. Чепърлянци и се губи. Вероятно по река Нишава след Годеч е имало римски път, който е бил ползван по-късно да се построят там два от най-древните храмове в Българя - единият под с. Беренде, другият – под с. Връдловци. Римска магиистрала, която, се ползва до днес преминава по долината на р. Височица и прави следните отклонения – при с. Комщица, след което се разделя на три. Най-важното продължение е покрай р. Сребърна. Пътят преодолява билото на планината и се спуска в с. Дълги дел.   Друго отклонение магистралата пуска за с. Горни Криводол, което дублира пътят покрай река Сребърна, но от другата страна на рида. Следващото отклонение от магистралата е за с. Сенокос, където пътят също се разделя на три. Най-значителен е средния, а левият достига до един голям водопад, над който той е вкопан в монолитна скала. Мястото е много страшно. И тези пътища достигат до с. Дълги дел, но успоредно на вече описаните от мен. Уточнявам, че по билото на Балкана върви друг римски път, който прехвърля Петрохан и продължава по централното било на Балкана, слизайки под гара Лакатник. От този път започавт 3 разклонения към Вършец и едно за Врачанската планина, чиито разклонения /14!/ вече съм описвал.

   Друг отконение от римската магистрала се насочва по долината на р. Дойкинска и него съм описвал. Неговите разклоненията са поне 10 и почти всичките прехвърлят Балкана, за да слезат в селата Дива Слатина, Копиловци, Чупрене.

   Аз има две любими села в Годечко, това са Губеш и Дойкинци, за мен това са най-красивите села в този региион.

   Планините, които влизат в Годечката кааза са следните:

  

1.     Чепън планина,

2.     Половината от планините Манастирище и Понор планина,

3.     Южната част на Балкана от вр. Тодорини кукли до вр. Вражата глава – нещо много огромно!,

4.     Поне 2/3 от пранината Видлич,

5.     Част от Малатаа планина, която се спуска в Драгоманско, известна под името Въртоп.

 

  Този букет от планини предлага много възможности за туризъм днес, когато клеонът бе изчезнат от Балкана и ще посоча няколко дестинации:

  

-         от Годеч до с. Равна, после през Губешкия понор, седловината Разкръсте и отново в Годеч. Губешкият понор може да се мери по красота с Големите понори, защото в него има три непостоянни големи преки, артезиански извор, много понорови извори, микроязовир, а под понора – огромен карстов идвор с поилки за животните.

-         Втори прекарсен маршрут има от с. Гинци за с. Губеш и около село Губеш. Минава се през един тристепенен понор, долината на който слиза чак при с. Комщица. А на най-високото му място между селата Губеш и Гинци има понор, наподобяващ стадион. Разликата е само тази, че този „стадион” има дупка за реката му през пролетта или при дъждове.

-         Още един страхотен маршрут става от с. Комщица към вр. Ком и след това към х. Ком или обратно. Минава се през разкостените от ромовете говодарници.

-         Страхотен преход има от с. Горни Криводол към вр. Сребрен

-         Пътят за подържане на каскадата Петрохан на изток и запад от прохода също са бисери. На запад се достига до реките Височица и Сребърна, на изток – до четирите големи понора.

-         Изключително красиви са преходите от село Сенокос към вр. Мучибаба и от с. Славиня отново към същия връх, но по друга долина-ждрело, преминаваща през с. Росомач,

-         Връх на красотата обече тук са преходите по долината на река Дойкинска, в която се влива и р. Йеловишка. Копрен и Трите чуки са златното сечение на този край.

 

       Лошото обаче тук започва  пмного от далеч, още от Сръбско-българската война, после през войните от 1912 до 1918, от Ньойския договор, който разделя този район на две. С това бедите, стоварили се върху хората тук не намаляват. Тук се провежд генералната репетиция на коминтерна за метежите следващите години в Испания, т. н. септемврийско антифашистнко въстание, организирано от мекеретата на Сталин и Коминтерна. Чрез това антифашистко въстание се цели вцръкване на вируса на Маркс в още странии освен СССР. Хората в България по това време са необразовани, агентите на коминтарна и Сталин ги подлъгват, стават големи бели, загивват доста хора. След бягството на Димитров и Коларов в Сърия, където сега пък избяга друг мафиот, Цветан Василев, мръсниците от там продължават да тероризират България, преминаваайки през границата. Там те убиват граничарчетата, навлизат в граничните села и градове, където убиват попа, доктора, учителя, кмета, правят други бели с мотив лично отмъщение и се прибират по нощите обратно в Сърбия. Героят от тези времена е партизанинът Милан от днешното село Миланово /някота Осиковица/, който мразейки фашистките войници, избива войниците в отпуск, докато те помагат на родителите си по ливадите или с животните. Как се справи България с тези идиоти и къде бе  хвърлен Милан, вече съм писал.

   Този край пострада от колективизацията, после от мрежите на Брежнев, които трябваше да спрат бягащите във ФРГ гедерманци. Нищо добро за региона не донесе и псевдодемокрацията, зад която стояха и стоят бившите функционери. Малкото останали хора поеха към София, където се заселиха трайно, но природата не търпи празно място – тук напридойдоха много цигани предимно от Видинско. Тухлената фабрика бе купена от мутра, която я затвори, същата съдба сполетя и един завод за дросели. Соцстроежите по центъра на града бяха замразени и...ограбени от ромовете по отношение на джици и джелезо. От Годеч обаче няма влак за София както от Лакатник и трайното решаване на въпроса за хората в трудоспосообна възраст е миграцията в София.

   Новият поминък тук е този на земеделските бизнесмени, изместни като слънчогледовите мутри. Понеже за слънчогледа почти не трябва ръчен труд, той се сее с предимстно и така се точат помощи от ЕС по линията на земеделието. Схемата е много проста:

   Мутрата издира отгоре нивата с трактора, защото от ЕС следят дадените пари по предназначение ли се изразходват. Спътниковите снимки отчитат изораване. Следва засяване, но реколта едва ли ще има, защото неизораната земя не влагозапасява. И се пристъпва към следващия етап, застраховане срещу суша. Слънчогледът почти винаги изтаря, защото нивата не е изорана като хораата, а за сериозна оран трябва много нафта. Мутрата си прибира парите с парите прим, прибавни към тях от ЕС и от застрахователи, доволен е и застрахователят. А преебаният е ЕС.

    Малкото останали хора в райна разчитат на животновъдството, предимно гледат крави. Голяма красота е да се види стадо крави в зелената трева в дъното на някой въртоп. Но това, което е видно от непредубедения човек с опит в краеведчеството е, че Годечко отива към смъртта си. Този район се обезбългарява, на мястото на хората се появяват цигани. Обяснението е просто – на циганите работни места не трябват, те са на помощи, училища - също, децата им не учат. Но научават едни други неща – да смъкват и носят на Отпадъци всичко, което може да се снеме от временно обитаваните къщи, да свият по някое животно за ядене, като в това включвам и магаретата на хората. Тях ги преминават през машинка за месо и така крайният продукт от магаретата са кюфтета. Българите, потомци на хората от този край изчезват, на тяхно място се настаняват българите на бъдещето, които не работят, но искат по подобие на новата гръцка компартия Сириза.  Това в Годеч с циганите няма да е за дълго. Те ще усвоят останалото от хората, обитавали тези места, след което ще поемат и те към София, а Годеч вече просто няма да го има. В парковете, покрай крайните квартали те ще основат последния си пристан, гетата. Които вече никнат като гъби. Щом в Чирпан се появи гето и хората не могат да се справят, значи проблемът е изпуснат от контрол.

  Тъжно е да се посети днес гр. Годеч. Центърът му, добре замислен архитектурно, и с паметници е замърсен, работят само заведенията. А  по скамейките надолу към площада – цигани, цигани, цигани. Те наизлизват от блоковете, наприиждат от кварталите с цигани надолу към езерата, други се чакат на автогарата, където идват нови цигани с луксозни джипове и лимузини за стотици хиляди левове. Наконтени млади циганки си изщъкват от блоковете и дочакват колите, които идват да ги вземат и да ги откарат на някъде. Бедните цигани от квартал Автогарата посрещат бедните цигани от вътрешността на страната, които няма възможност да си купят скъпи джипове или лимузини. Въвеждам още един комплексен таг:  Емил Иванов, с. Желен, квартал Тунел №8, ромски гласове, хвърленият циганин с отсечените ръце от селяните на с. Лесков дол в реката.

     А от балконите тъжно гредат надолу престарели хора, вероятно в невъзможност да излезат от къщите си /б. м. апартаментите си/. Зад тях на балкона – наредени дърва за горене, саксии с цветя, отпред – простряни дрехи, да не казвам дрипи. Седят старците неподвижно на стол вероятно, с поглед към планините насреща, където вероятно с животните е протекла младостта им, живота им. Планините пак си стоят, но да доживяват дните си в блоци тези планинци едва ли са мислели, а че под тях вместо хора ще има циганско прескакало, вероятно за това не са и си помислювали.

  Имам доста спомени от Годеч, ще поместя на.якои от тях:

    Чаках си автобуса веднаж на автогарата и дойде един джип, голям като слон, с всмукателна тръба над него – свръхвисокопроходим. Гледам едно дете кара джипа, но не се оказа така. На автогаарата от джипа слезе един сив циганин, дебел поне 200 кг. и попита къде е рибарникът. Обяснението дадох аз, защото го знам, по пътя за махала Трап. Такъв огромен циганин никога не бях виждал. И сив. Минути му трабваха, да се покачи обратно в джипа.

 

   При друг случай пътувах с циганка от Годeч, която бе със съвсем малко дете. Тя отиваше при приятелка в Своге. Издокарана, парфюмирана, изкъпана, скандално млада, че и хубава. Заговорихме се. Каза че била най-богатата жена в Годеч. Мъжът й бил все по работа някъде, тя не знае каква и къде, но имал много скъп автомобил, не знаеше марката му, имал много пари. Смешното бе, че циганката ме хареса и ме покани в началото внимателно, а след това много настоятелно когато ходя в Годеч да й отида на гости, като се обадя предварително на телефона й. Имала най-добрите питиета на света, а мъжът й със сигурност нямало да си бъде в къщи. Даваше си телефона, искаше моя, едвам се измъкнах. Как не, ще ида на гости при булката на някоя циганска мутра…

 

    Мой колега бе служил в граничнита застава „Смолча”, защото имаше родители АБПФК. Разказваше като постъпил като новобранец, как им показали героят на застават, един стар войник, застрелял 14 нарушители на границата. На вид бил нещо страшно, после войниците разбрали как е ставало това. Някой се гони кравата или овцете, приближава браздата, „героят” го застрелва. Следват 14 дни отпуск и доклад до „Гранични войски” за добре свършена работа. Още няколко пъти излизал този герой в отпуск преди да се уволни. Но пък службата му го е подготвила добр за спициалната професия, на съветски език расстреляч, а на американски – килър, която стана търсена след Десетото в България. 

 

   Спомените обаче от Годечко са ми най-силни от планината. Помня я като още ползвана за пасища за животните. Днес пасищата са обрасли с пасищния бурен хвойна и са непроходими за хора и дивеч с изключение на свините. Над с. Сенокос има такъв голям чал, какъвто на Рила няма. Римски път извеждаше стадата на него. Римският път е обрасъл с подраст, чалът с хвойна. Изчезването на пасищата променя околната среда, а с нея се променя и климатът. Помня и горите в този дял на Балкана – огромни буки. Мутрите посякоха голяма част от тях. Запустя Говедарникът, също и алпийското пасище при извора на р. Нишава, което се ползваще до м. октомври. Вървището между селата Гинци и Губеш едвам може да се различи, а някога през него са минавали стадата за алпийските паши по Ком. Вместо стада по алпийската част на планините над Годеч днес по тях „летят” на АТВ-та примати, състезаващи се в новата спортна дисциплина „извън пътя”.

Ако имахме държава, която да пази околната среда, на тези боклуци със закон трябваше да се забрани да навлизат с квадроциклите си сред природата. А те вече щъкат навсякъде - над Ябланица, над Огоя и по Софийската планина има нанесени големи поразии на природата от тези АТВ-та и от кросовите мотори. 
   Пред очите ми в момента се появи друг лош спомен от Ком. При окрадването на останките от клеона около мрежите бяха разхвърляни пармета бодлива тел и връхната изолация на коловете, едно импрегнирано парце дърво с два огромни пирона в него. Това е направо смърт за чифтокопитните животни, защото бодлива тел между двете половини на копито със сигурност ще предизвика инфекция. А горе на рида, разделящ реките Височка и Сребърна има останал оригинален клеон, на който коловете няма как да бъдат извадени, толкова страховито е мястото. Само там бетонните колове с размери 10 х 100 х 250 на знаменитата съветска система Сигнал 100 останаха по местата си. 

   Връщам се на старците, които от балконите си гледаха планините срещу тях. Там е преминала младостта им, сега гаснат като свещици на балконите на блоците, вероятно на техните деца, поели пътя към София.  Моята съдба може да е подобна на тяхната, но няма да е същата. По-вероятно е като да отида някъде да се не върна и това ще е по-доброто решение отколкото да кеся на някой балкон с цветя, пране дърва за горене, столче и спомени за живота си, който бурно допробягвам…

  

Лос Анжелес 

  






Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183107
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031