Представете си, че попадате в машина на времето, която ви връща назад в миналото. Първите сигнали, които сетивата ви улавят са топли слънчеви лъчи, наситен пикантен дъх на подправки, нежно докосване на фин кафтан, червеникави къщи, които се сливат с цвета на пустинния пясък...  Това е Мароко. Всъщност това е само малка част от Мароко, но е онази, която създава първото впечатление и грабва вниманието като насища сетивата и изпълва хоризонта.  А после... сребристите върхове на вълните, които от едната страна изпраща Атлантическия океан, а от друга Средиземно море, и които рисуват по финия пясък на крайбрежието, опитвайки да достигнат подножието на планината Атлас или да утолят вечната жажда на Сахара. Така виждат Мароко птиците.  Всъщност Мароко изпраща смесени и сложни сигнали към всеки посетител, които са следствие от мултикултурната, мултиезичната и мултирелигиозната ситуация в страната. Всичко това е резултат от древната история, изпъстрена със значими събития и големи промени. Всъщност Мароко въобще не живее в миналото, то само черпи сили от него, връщайки се хилядолетия назад.  Цивилизацията на територията на днешно Мароко се заражда преди 10 000 години със създаването на Капсийската култура. След това там се заселват финикийците, които развиват града, строят пристанища и създават важен търговски възел. После идват берберите, те оставят значими следи в културата, езика, религията в района и така до идването на римляните.  Няколко века по-късно Северна Африка бива подложена на набезите навестготите, византийците и вандалите, като всеки от тях граби, но и оставя късче от себе си, ставайки неразривна част от историята на областта.  Една от главните роли в историята на Мароко се полага на арабите, те завладяват територията през 7 век, като пускат корени, използвайки религията, привичките и културата си. И днес Мароко е мюсюлманска страна.  Дял в многообразието получава и колонизатора Франция (1912г.) донасяйки своя европейски дух.  През 1956 година Мароко получава независимост и статут на конституционна монархия. Страната днес има крал и безценно богатство от спомени.  Хилядолетия наред през Мароко са преминавали хора от различни части наАзия и Европа, някои са оставали, а други са си тръгвали с усещането, че затварят книга с приказки, в които участват пустинни ветрове, кралски дворци, очарователни оазиси и голям поток от хора, които говорят различни езици и изглеждат различно, но всички те са част от една и съща история.  И съвсем като в приказките, градовете в Мароко се различават по цветовете на сградите си, което, освен че ги отличава един от друг, ги прави лесно разпознаваеми и индивидуални.   Маракеш – Розовият град  Град Маракеш е последната спирка преди “безкрайните” пясъци на пустинята. Неговите сгради приемат и отразяват цвета на дюните и залезите, опитвайки да оцелеят под напора на пясъчните ветрове, които се блъскат безжалостно в южните склонове на Атлас.  Маракеш е разделен на две – пустиня и планина, стара и нова част на града, традиции и модернизъм.  Казабланка  Казабланка (Бялата къща) се къпе във водите на Атлантическия океан и представлява най-големия град и най-голямото пристанище на Мароко. Тълпи от хора се разминават по озеленени булеварди, надничат от малките прозорчета на белите си къщи, говорят и крещят на различни езици и наречия. И над всичко това се носи мирисът на ароматната мароканска кухня, горещината, солената вода, бедността, многообразието.  Танжер – Белият град  За създаването на град Танжер, разказват береберските, гръцките и римските легенди. Над снежнобелите му къщи свети блестящо горещо слънце и създава странна реалност – всичко сякаш е по-видимо и по-осезаемо. Сетивата започват да улавят всичко и така всеки посетител става част от настоящето и бъдещето на града.  Фес   Град Фес има добре запазена стара част (медина), която фигурира в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство. Друг отличителен белег на града е уникалната керамика, оцветена в ярко синьо.  Шефшауен – Синият град  Това градче е закътано сред планините и привлича туристи със спокойната си атмосфера и приятните кафенета и ресторанти, както и със славата си на най-големия производител на марихуана в Мароко.  Рабат – столицата на Мароко  Тесните улички на Рабат привличат всеки посетител да се впусне в изследването на този “лабиринт”. Сградите са боядисани в снежно бяло и наситено синьо, както подобава на истински морски град окъпан в светлината, отразена от Атлантика.  Но освен това, столицата предлага и интересна обиколка на архитектурните си забележителности, които носят отпечатъците на различните култури и религии на империите минали и строили тук.  Мекнес – Арабският Версай  Мекнес е най-старата столица на Мароко, а старата част на града също фигурира в списъка на ЮНЕСКО за културното наследство.  Основна забележителност в Мекнес е прекрасно изработената градска порта Баб ел Мансур.  Това е само малък дял от Мароко и само началото на една приказка...  Пустинята Сахара - най-голямата гореща пустиня в света, разположена в Северна Африка на територията на Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер, Западна Сахара и Мали.

Пътуване до Сахара през Атлатските планини _ VBOX7

Сега само гласувам с голям плюс.
Ще се върна с удоволствие тук, когато имам повече време, за да разгледам целия Ви блог.
Поздрави.

Здавейте. Хареса ми как е представено Мароко-начина по който рисувате тази колоритна страна.Особено добре изобразено е цитирам-Мароко изпраща смесени и сложни сигнали към всеки посетител..Истината е че не всеки може да разбере и усвои тази култура и мисля, че изречението е точно на място поставено. Имам корекции, които искам да добавя относно исторически и актуални данни,които обяснявате. Първо! В Мароко основното и ПЪРВО население са берберите, а не финикийците, както казвате. Второ.Сини,бели и тесни улички в Рабат,лабиринти? Рабат е главен административен център на Мароко, както и негова столица от 1912 до 1956 на френският протекторат, а после след независимоста през 1956 остава и на Мароко с стил Арт Деко. Невероятно чист град с ШИРОКИ улици.Сини и бели къщи има в една малка част до него намираща се на брега на реката Бу Регрег-това е каасбата Оудая. Но Рабат е много повече от малки сини и бели лабиринтни къщи. Булеварди,паркове,река,посолства,парламент.... има мноооого голямо и обширно пространство. Относно това, че Мекнес е била първата столица на Мароко-и тука бих искал да Ви коригирам.Първата столица на Мароко е градът Фес 809 основан от Идрис II - Идрисийска династия, втората е Маракеш 1062-Йосуф Ибн Ташфин-Алморавиди, после 1250 пак Фес- Бенимерини или Мерини както ги наричат обикновенно,после Маракеш-1549- суади и чак сега вече е реда на Мекнес-1672 до 1727- Алауитската династия и е създаден от Мулай Измаил. Относно Маракеш. Казвате че е разделен на две-пустиня и планина. В Маракеш НЯМА пустиня. Тя е чак от другата страна на Високият Атлас. Относно Фес-това което най-много го отличава от останалите градове не е финикийската керамика, която също е негова емблема разбира се. Фес е столицата на Исляма и Културата в Мароко, с най- старата медина. Там лежат тленните останки на създателят на града и прапра внук на Али-зетя на Мохамед, както и първият университет създаден в света- Ал Карайлин създаден от жена-Фатима Ал Фихрия от Тунис. Иначе много ми хареса.