Преди време,
имахме време,
но никой от нас не разбра,
че съм търсила тебе,
а ти - търсил си мене.
И приехме съдба-
без тебе аз,
а ти  - без мене.
За дълго,
болезнено дълго време.
Но от къде ли се взе
тази искра,
подпалила теб,
подпалила мене?
Сега. По никое време,
когато за ново начало
не е време.
И... нямаме време,
нямаме време.

Но..., чуваш ли?
Съдът /не е губил време/.
Осъдени!
До живот!
За кражба на време.