ЙОХАНЕС  БРАМС

 
       Брамс е любимият ми композитор, за него съм писал неколкократно в блога си. Да бъда в толкова изявена степен германофил причината е че съм и брамин. Поради тази причина са ми любими руските композитори Мусоргски и Шостакович. Твърдя, че познавам почти цялото творчество на Брамс.

    Брамс е най-великият композитор във втората половина на ІХХ век, докато в първата половина най-велик е духовният му наставник Шуман. Всичко велико сътворено в музиката преди Брамс намира отражение в неговото творчество. Най-значително влияние върху него са оказали Бах, Бетховен, Шуберт и Шуман. Когато изпълняват негов струнен квартет се усеща силното влияние на песенността на Шуберт. До каква степен нося в сеебе си музиката на Брамс доказвам с факта, че в момента чувам /с вътрешния си слух/ хорала от Финала на Първата му симфония.

     Брамс е роден през 1833 г. в северогерманския град Хамбург, градът с най-много мрачни дни през годината. Сурова, в смисъл мъжествена е и неговата музика. Той е композитор, който на 20 години създава толкова сложни и красиви творби, че аз, вече на 71 се прекланям пред тях и се учудвам как това е било възможно за младеж на тези години.

   Следва представяне пред Роберт Шуман, след който творчеството на Брамс тръгва по възходяща линия. Той следва тази линия неотклонно до самата си смърт, когато на смъртното си легло на дъсчица пише „Четири строги напева”.

    Брамс се докосва до доста жанрове с изключение на операта и достигайки върховете им той престава да работи в тях и преминава в други. Давам пример с Клавирните му сонати от юношеския период, той не пише след тях в този жанр. Това важи за всичките му произведения. Друг пример давам със симфониите му, Четвъртата от която завършва със знаменитата Пасакалия. Отново ме побиват тръпки като чувам с вътрешния си слух темата на пасакалията, състояща се само от четири тона.

     Всичките произведения на Брамс, включително и камерните, са симфонични по замисъл - в тях има полифония, а на клавира той поставя най-трудната задача от всички композитори. Ако още първите му творби за клавир звучат симфонично или като камерен състав, то последните му – Опусите 116, 117, 118 и 119 вече звучат и като орган.

    Брамс боготвори най-великият в музиката, Бах, много обича и се учи от симфониите на Хайдн, а в живота получава много силен спътник, вдовицата на Шуман, една изключителна личност, която е композитор, артистка, певица, пианистка, виолончелистка, диригент, високообразована и красива дама, по-възрастна от Брамс с 14 години. Понеже строителни мутри във Виена събарят къщата, в която дълго години живее Брамс, той има скромен музей в една стая от къщата на Хайдн, когото той е възлюбил заради музиката му.

   Брамс е евангелски християнин. Той е може би един от най-добрите хора на света. През целия си живот той помага на когото може и с каквото може – на роднини, на талантливи млади музиканти, които не могат да си издадат  творбите, на Клара Шуман, която остава вдовица със седем деца. Като млад той иска да се ожени за една певица Агате, но тя му отказва под претекст, че той не може да принадлежи само на един човек, а на света. На нея посвещава Струнния си секстет с темата A-G-A-D-E. На другата важна жена в света за него, майка си, той посвещава най-великото си произведение, Немския реквием. Този Реквием е равностоен на Реквиема на Моцарт, но има една разлика – Моцарт пише своя Реквием за починалите, Брамс – за живите.

    Другата жена в живота на Брамс е Клара Шуман. Тя е не само първи изпълнител на творбите му, но и първият критик, който ги преглежда. След смъртта й  от мъка Брамс се разболява от бързопротичащ рак на черния дроб и умира.

    Брамс е един от най-трудните автори. Той е и труден и за изпълнение и за слушане. Аз когато слушам някое негово произведение стигам до състояние, при което спирам за момент да дишам и започвам отново когато напрежението в музиката получи разрешението си. Огромно усилие изисква от изпълнителите Брамс за да бъдат изпълнени произведенията му добре. Давам пример с Цигулковия концерт, с клавирните му концерти, със сонатите му за чело или кларинет. Само образованите в музиката могат ако не да разберат напълно, то да усетят неговото величие.

   Прилагам линкове с постинги,  в които съм поместил нещо за Брамс, така по-лесно ще се открива в блога ми това, което съм писал за него. Това е моят Брамс и постингите ми не бива да се ползват от правещи дипломна работа ученици или студенти, защото мислите ми са доста нестандартни – мястото на музиката на Брамс в моя живот. Имам мнение за почти всечки негови творби и мога да го защитя пред всякакви хабилитирани лица в музиката независимо от научната им степен.             

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2013/11/06/edin-buditelski-posting.1201682

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2013/11/13/oshte-edin-buditelski-posting.1205269

http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/04/07/iohanes-brams-1.936176

http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/04/07/iohanes-brams-2.936175

http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/04/07/iohanes-brams-3-snimki.936524