Страната ни навлезе във пустиня

Четейки:”Любов”

от Златка Митева

Самотната Луна прочертава път,

стигащ до душата като светлина –

трансменталността ни е единна плът,

която ни повежда във далнина ...

Светът разгръща своите основи,

влизайки в трансменталната сърдечност,

а там се леят щедро чувства нови

и его-то признава, че са вечност.

Страната ни навлезе във пустиня –

чрез творческа общност поетът върви,

че във сърцето си пази светиня

и в Деградацията тя го крепи.

По нея повеждат те и децата,

защото туй е тяхната пътека,

която откроява във Съдбата

човечността, носена от човека.

1.1.

Любов

Автор: Златка Митева

С тази бяла, лунна светлина

нощта чертае път във мрака ...

В този лъч – пътека сред тъма,

влюбен мъж любима чака.

Тя ще дойде с полъх на цветя,

от усмивка погледът ще блесне.

Звън прекрасен ще кънти в нощта,

погледите ще се срещнат.

Ще се хванат двама за ръка –

общ път в лунната пътека.

И дано им се родят деца,

за да продължат човека!

С тази нежна лунна светлина

нощта чертае път във мрака ...

В този лъч – пътека сред тъма,

влюбен мъж любима чака.