Какви са по народност Едеко и Одоакър от V в.?

    През 447 г. Атила напада Византия и превзема над 60 града, според летописците. Когато стига пред Константинопол император Теодосий ІІ (408-450) моли за примирие, чрез патриция Анатолий, според което трябва да се плати еднократен налог от 6 000 фунта злато на Атила, а от 449 г. Византия се задължава да плаща на Хунската империя годишен данък от 2 100 фунта.

Атила Велики (ум. 453 г.)

   Атила изпраща в Константинопол в края на 447 г. най-доверения си човек Едеко, бащата на Одоакър (по това време 14 годишен) , за да получи налога от 6 000 златни фунта за примирието.

   Събитията по пристигането на Едеко в Константинопол и връщането му при Атила са разказани от летописеца от V в. Приск Панийски.

Константинопол

   Очевидно Едеко е българин, какъвто е и Атила, понеже третият син на Атила, а именно Ернак, е известен и от „Именникът на българските владетели“, като „Ирник от рода Дуло“.

    Името на Едеко (Идико, Едико) етимологично е свързано с българската дума `едене, ядене` (не с немската „essen“)... Буквално името му означава "едек", след палатализацията на „едец“, подобно на думите `учениЦи`, но `учениК` и т.н. (в индоевропейски *ed-: ям, лат. edo; готски: - itan; немски: -  essen ).

     Ето как Уйкипедия на български (а и не само на български) дава грешни сведения за Одоакър: „Флавий Одоакър или Одоакер (Odoacer, Odovacer, Odowakar, Odoacar, Odovakar, на латински: Flavius Odovacer, Odovacar, Odovacrius, * 433 г., † 15 март 493 г. в Равена) е римски войник (вероятно от германски произход), който след като свалил от престола последния западноримски император Ромул Августул през 476 г., бил провъзгласен за крал на Италия (rex Italiae). Одоакър е син на скира Едекон, който е на служба при хунския крал Атила и е сред неговите приближени…“

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%80

     Още през 1948 г. Томпсън в книгата си за хуните (Edward A. Thompson. THE HUNS) посочва, че Едеко не може да е германец: нито скир, нито остгот.

  „Одоакър е бил син на някой си Идико, пише Йоан Антиохийски, а Анонимът на Валезий, го нарича Едико. От времето на френския историк Тилемон (1637-1698 ) учените отъждествяват този Идико или Едико, с Едеко на летописеца Приск. Йордан ни дава някаква информация за действията на Едеко – нарича го Едико – след смъртта на Атила. Едеко и един от неговите синове, не Одоакър, а Хунулф, влезли в съюз с племена, желаещи окончателно да унищожат остготите. Страшната ненавист на хуните към остготите обладала Едеко“ (Э.А.Томпсън. Гунны. М., 2008, с.186/187).

     За каква ненавист иде реч?

   Атила умира през 453 година.  Две години по-късно най-доверените му съюзници гепидите се обръщат срещу неговия син и воюват с престолонаследника на Хунската държава Елак при река  Недао в Панония. Елак губи битката и е убит през 455 година. Йордан  пише: ”Останалите братя, след като той бе убит, ги изтласкаха до бреговете на Понтийското море (Черно море – б.м.)”. Очевидно тук са също Едеко и синовете му Хунулф и Одоакър.

    Остготите  все още са съюзници на хуните при  гепидската битка на река Недао, когато Елак умира. Победата на гепидския васал на хуните Ардарих над престолонаследника Елак обаче „зарадвало душите на готите“, според Йордан. Те  се възползвали от променената ситуация и ”изпратили посолство до римската земя, където били приети с величайша милост от тогавашния император Маркиан”. Тоест, дезертират от Хунската империя.

   Това  готско посолство до император Маркиан е втория тежък удар върху Хунската държавност, след военните действия малко преди това на гепидите на Ардарих. То предизвиква и ненавист сред хуните, които нападат остготите, но неуспешно…

    По времето, когато Едеко посещава Константинопол в края на 447 г., той е придружаван от Орест, сътрудник на Атила, но по произход римлянин. Именно Орест е бащата на последния римски император Ромул Августул, който управлява Рим от 30 октомври 475 г. до 4 ноември 476 г., когато Одоакър, сина на българина Едеко, побеждава при гр. Павия в Италия Орест и  се възкачва на императорския трон на мястото на Ромул Августул.

      "Римлянинът Орест е заемал по-ниско положение от Едеко, понеже Едеко бил "най-добрия воин и хун" (Э.А.Томпсон. Гунны, М., 2008, с. 197). Томпсън допълва: "По странна ирония на съдбата Одоакър, първият варварин станал крал на Италия, очевидно е син на същият този Едеко (с. 186)“.

      През 447 г. Орест и Едеко са едни от най-доверените хора на Атила. Негови сътрапезници. Напълно е възможно през 452 г., когато Атила стига почти до Рим, те да са възприели от него идеята да завладеят и управляват Вечния град. В този смисъл, именно Атила, Ромул Августул и Одоакър са предвестници на онази западна трансформация на варварите в нови римляни, която виждаме в оформен вид едва при Карл Велики през VІІІ в.

       Никъде Приск Панийски не пише в летописа си, че Едеко е скир или остгот, отбелязва само в типичния си стил, че е “скит, известен с великите си бойни подвизи“, но вероломството на национализма в историческата наука си е присвоило част от българо-хунската история.

  Същото се наблюдава от пангерманството и от панславянството, по отношение езика на хуните. Томпсън: „Йордан ясно говори, че думата „страва“ е употребявана на погребението (на Атила – б.м.) от самите хуни. Няма никакви причини за такъв тържествен, битов обряд, хуните да са нямали своя дума и да са я заели от чужд език“ (с. 182).

   Същото може да се каже за имената Едеко, Хунулф и Одоакър (последното буквално: ода, ходя, стб. „ходъ“; по кър, „kyr“, персийската дума за „поле“, кюрди `поляни`, възприета и в турски, kyrdza, кърджалий=полянци; т.е. етимологията на Одоакър е: ходещият по полето, сеячът,; инверсия: грабителя; подобно инверсията при „кърджали“ през 18/19 в.в. ).